8 и 11 ноември – свети Архангел Михаил, свети Мина и Вълчи празници
8 ноември – свети Архангел Михаил
Архангел Михаил е висшестоящ ангел, водачът на архангелите и боец против духовете на тъмнината. Наричан е още Вадидушник, защото се вярва, че взима душите на хората при тяхната смърт и ги охранява от зли сили по пътя им към Бог. Според поверието Архангел Михаил вади душите на умиращите с меч. На праведниците и на децата обаче е отредена лека смърт – Архангелът им подава зелена ябълка, за да се усмихнат и така безболезнено да им вземе душата.
В народните вярвания Архангел Михаил е покровител на мъртвите, а денят му е свързан с почитта към тях. Съботата преди Архангеловден е Голяма Задушница, наричана още мъжка или войнишка задушница, защото тогава се отдава специално почит на загиналите воини. По-късно започва да се чества и като празник на касапите и колбасарите, а също и на полицаите.
След сутрешната литургия, прекаждането на гроба, хората организират общи трапези, на които всеки слага по едно или повече любими ястия на своя починал близък. Първата глътка вино се сипва на земята за мъртвите. Останалата от гощавката храна също се оставя на земята. Вярва се, че ако насекомо прелети по време на общата гощавка, то това е духът на починалия близък, който в този ден може да контактува с близките си и им благодари, че са се помолили за мира на душата му.
В домовете си хората правят курбан, като обикновено се жертва мъжко животно – овен или шиле. Жените приготвят и раздават обредни хлябове – рангелов хляб или боговица.
11 ноември – свети Мина
На този ден Православната църква почита паметта на мъченици Мина, Виктор и Викентий. Свети великомъченик Мина е покровител на семейството, самотните жени, пътниците, бездомните, сираците, жените които не могат да заченат, знахарите и лечителите. Мнозина вярващи разказват, че ако човек отиде в манастир, носещ неговото име или се помоли пред иконата му с истинска вяра и отворено сърце, светецът винаги чува молитвите.
За чудотворните му способности се разказват множество легенди. Стотици жени се молят на Свети великомъченик Мина да заченат, а след това се връщат в манастира му да кръщават децата си, казвайки: „Това е чудо! ”.
Друго чудо което прави молитвата към Светеца е да дарява с благополучие семейството и да скрепява разклатените бракове. Не са малко и вярващите, които отиват с последна надежда, молейки Светеца да ги изцели от някоя неизлечима болест. Вярващите смятат, че иконата на Свети Мина има могъща лечебна сила, която е неизчерпаема и когато хората силно вярват в това те получават изцеление.
Един от най-известните манастири на Св. Мина се намира в близост до София, на брега на Владайската река, познат е още като Обрадовски манастир.
Вълчи празници
В народните представи Свети Мина е бил господар на вълците, които трябвало да пуска и да прибира. Неговият празник бележи средата на така наречените Вълчи празници – от Архангеловден до Коледни Заговезни – времето, в което вълците бесуват. Те водят и най-дългите нощи. По това време хората довършвали всички започнати ремонти, поправяли огради и запушвали процепите, през които можели да се промъкнат караконджули и други зли сили. На жените им е забранено да работят с вълна, за да не бъдат нападани стадата от вълци. Зашиват краищата на полите си с червен конец, за да зашият устата на вълка. Не докосват остри, режещи предмети и сечива. Не се шие дреха за мъж на този ден, за да не го нападне вълк.
На 14 ноември се заговява, като за последен път може да се блажи. По традиция на трапезата се слага пиле с кисело зеле, сарми, тиквеник и пълнени чушки с боб. След богатата вечеря стопанката прибира на високо лъжицата, с която се гребе блажното. От деня на свети Филип започват и Коледните пости, които продължават до Бъдни вечер.
Според вярванията, в този период от време, по земята бродел зъл дух „Мратиняк“ – черен на цвят с перушина и големи зелени очи – така си представяли демона, който морял кокошките. Тези дни се свързват с празника на свети Филип (14 ноември). Най-старата жена в къщата коли наречено за целта черно петле – мратинче, което се принася в жертва срещу кокошата болест. Главата и краката му се връзват с червен конец и се закачат до огнището срещу уроки, духове и зли сили.
Мратинските нощи се считат за по-опасни и от Мръсните дни, защото това е време, в което дебнат много опасни болести. Последният ден (21 ноември) се счита за най-страшен. Наричан е Куцуклан, защото е посветен на най-лошия вълк – куц и зъл. Хората почитат празника му, за да го умилостивят и да спасят стадата си.
На същата дата се отбелязва тържественото въвеждане на Света Богородица в Йерусалимския храм на три годишна възраст. Праведните й родители Йоаким и Ана изпълняват обещанието си, дадено пред Бога още преди тя да се роди – да му я посветят. Заради съвпадението на двата празника в някои райони този ден се нарича Вълча Богородица, която според народното вярване заповядва на вълците.
Снимки: интернет