24 и 30 ноември – Света Екатерина и Андреевден
Света Екатерина е живяла в края на III в. и имала високо образование. Роднините й искали да я задомят, а тя отказвала с аргумента, че иска да й намерят също толкова образован мъж, но такъв нямало. Тя проповядвала Словото Божие и накрая предпочела мъченическа смърт, отколкото да се откаже от вярата си.
Света Екатерина е известна с това, че предпазва домовете и реколтата от мишки. Празникът се почита най-вече от жените и на този ден те не трябва да работят домашна работа, за да не ги болят пръстите. Забранено е да се реже с ножица, не се крои, шие и плете, за да не ядат мишките дрехите и посевите. Не трябва да се отварят качето със сланина и сандъкът с брашно, за да не влязат мишките вътре. Най-възрастната жена със затворени очи замазва с кал или тор огнището и пода на зимника. В някои райони тези ритуали се правят след Димитровден, когато започват Мишите дни.
Света Екатерина е позната и с това, че закриля от бяс и шарка, покровителка на майчинството и здравето на хората. На този ден жените не трябва да докосват вълна, за да предпазят децата от шарка, а къщата от огън. Не се ползва ножица, защото се вярва, че ако се убоде или пореже човек, раната няма да зарасне. В някои райони стопанките рано сутрин наливат мълчана вода и замесват нечетен брой питки, които шарят с вретено и намазват с мед. Една от питките се оставя на прага или се хвърля на покрива като дар за Баба шарка, за да не влиза в дома. Останалите ги раздават в махалата за здравето на децата, дават и на кучетата, за да не боледуват от бяс.
30 ноември – Андреевден
Според православната църква Св. Ап. Андрей е ученик на Христос, един от дванадесетте апостоли, брат на ап. Петър. Нарича се Първозван, защото пръв от апостолите е повикан да тръгне след Христа.
Смята се, че св. Андрей е баща на св. Никола и на св. Варвара. В народния календар Андреевден се приема като началото на зимния празничен цикъл. В цялата страна той се свързва с вярването, че от него денят започва да расте колкото просено зърно, а слънцето да помръдва както пиле в яйце.
В планинските райони празникът се знае още като Мечкинден, почитан за предпазване от мечки. Преди изгрев слънце най-възрастната жена в семейството взема шепа варени зърна и филия хляб и ги хвърля върху покрива на къщата със думите: „На ти, мецо, кукуруз, че да не ядеш суровия, нито стоката и човеците!“.
В навечерието на празника, за да наедрява реколтата, стопанката слага на огнището да се вари в ново гърне жито, царевица, боб и леща. На сутринта готовото вариво се изяжда вкъщи, като всеки най-напред хвърля малко нагоре в комина на огнището с пожелание да израснат високи посевите. Жените хапват, за да забременеят, кокошките, за да носят повече, а животните да се размножават. На някои места в страната от обредното ядене се раздава на съседите, а на други места не се дава от него на външни хора, за да не се изнесе плодородието от дома.
Снимки: интернет