24 и 25 АПРИЛ – ЛАЗАРОВДЕН И ЦВЕТНИЦА 

Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни пролетни празници в българския народен календар. Тази година той се пада на 24-ти април.
Подготовката за Лазаровден започва още след Тодоровден. Неомъжените моми се събират и учат лазарски песни. Две пеят, две отпяват и две шетат-играят. Тази, която е най-опитна и знае най-добре песните я наричат „четник“. А тази, която е по-малка и неопитна е „кошничар“- тя събира яйцата и дребните пари, които им дават стопаните на къщите.

Continue reading →

25 МАРТ 2021 г. – БЛАГОВЕЩЕНИЕ, БЛАГОВЕЦ

На 25-ти март, не е необичайно да има още сняг, но вече се усеща настъпващата пролет. На Благовещение  Архангел Гавриил донася на Мария „благата вест“, че ще зачене непорочно и ще роди Божия син. Празникът се свързва и с идеята за майчинството. През първата половина на ХХ в. именно на 25-ти март се празнува у нас като ден на християнската жена и майка.

Continue reading →

КОВАЧ

Една много притеснителна за всички ни болест някак трайно се настани в живота ни. Неканена и нежелана, тя, вече година продължава да върлува, съревновавайки се упорито със съвременната високотехнологична наука и модерното здравеопазване. Все по-често започваме да търсим успокоение в някои, отдавна отминали и позабравени способи за предпазване от лошото. Може би доста неразбираеми днес и определено магични, те са внасяли ред в битието на прадедите ни, давайки им увереност, че „и това ще отмине“, и то по най-благосклонния за човека начин. В българската традиционна култура образът на болестта е определено отблъскващ, но притежаващ много човешки черти и качества. Нашите баби и дядовци са вярвали, че ако не могат да се преборят с такава напаст, то поне могат да я омилостивят и отпратят, а и по магичен начин да ограничат достъпа ѝ  до хората.

Continue reading →

За обувките и цървулите

Днес ни е лесно. Влизаме в магазина и си избираме обувки според вкуса. Не, че няма правила, но съвсем възможно е девойка и възрастна жена да си харесат, и да се обуят в еднакви обувки. В далечното минало, правилата са били съвсем различни. Следвали са се конкретни норми за това коя жена на какъв ден, по какъв повод, какво ще обуе. Всяко нещо е било знак и е носело скрит смисъл. По това как и с какво е обута жената е можело е да се разбере дали тя е мома или вдовица,  дали е млада булка или от години е задомена, дали е от богат род или си няма зестра. Правилата са били наистина строги, особено що се отнася до женските крака. Стъпалото на жената, в определени редки моменти е можело да се види открито, но пространството от глезена до коляното е било старателно скривано под полите на дрехата.

Continue reading →

Неродена мома

„Снага ѝ – тънка топола, лицето –  бяло сирене.

Очи ѝ – черни череши, веждите – вити гайтани.

Страните ѝ – червени ябълки, устата – сладка малина.

Като се засмее, слънце изгрява, като заплаче, бисер рони…“

Continue reading →