Курбан

За старите българи плодородието на нивята и градините означавало живот, храна в дома, спокойствие и радост. В празнични и обикновени дни хората се стремяли да предизвикат плодородие, да подскажат на времето и отвъдните силите за какво милеят, какво очакват, да умилостивят стихиите, да измолят благоденствие. Наравно с надеждата за по-добър живот, българският селянин истински вярвал, че може да го предизвика, да участва равностойно със силите на природата, да ги обърне с добро към себе си.

Continue reading →

  Кръст    

Освен като християнски символ, олицетворяващ възкресението и безсмъртието, кръстът присъства осезаемо в традиционната ни култура. Той е един от основните символи на слънчевия небесен огън и се възприема като сакрален център, от който тръгват четирите посоки на света – изток, запад, север и юг. Кръстът е символ и на единството на духа и материята, на плодородието и жизнеността.

Continue reading →

„Нека Света Богородица да ни е на помощ!“

В средата на месец август, сред летния зной, българинът-християнин благоговейно се прекланя пред Божията майка, почитайки я и отбелязвайки деня на нейната смърт. Народното название на празника Успение Богородично е Голяма Богородица (15 август). Селяните почитат много този ден и повсеместно го отбелязват с тържествена църковна литургия, а много често дори с общоселски курбан.  Култът към Богородица е един от най-разпространените у старите българи, пък дори и днес.

Continue reading →