01ное./20

Обичаи, традиции и занаяти – Ноември

КОВАЧ

Една много притеснителна за всички ни болест някак трайно се настани в живота ни. Неканена и нежелана, тя, вече година продължава да върлува, съревновавайки се упорито със съвременната високотехнологична наука и модерното здравеопазване. Все по-често започваме да търсим успокоение в някои, отдавна отминали и позабравени способи за предпазване от лошото. Може би доста неразбираеми днес и определено магични, те са внасяли ред в битието на прадедите ни, давайки им увереност, че „и това ще отмине“, и то по най-благосклонния за човека начин. В българската традиционна култура образът на болестта е определено отблъскващ, но притежаващ много човешки черти и качества. Нашите баби и дядовци са вярвали, че ако не могат да се преборят с такава напаст, то поне могат да я омилостивят и отпратят, а и по магичен начин да ограничат достъпа ѝ  до хората.

Continue reading

01окт./20

Обичаи, традиции и занаяти – Октомври

За обувките и цървулите

Днес ни е лесно. Влизаме в магазина и си избираме обувки според вкуса. Не, че няма правила, но съвсем възможно е девойка и възрастна жена да си харесат, и да се обуят в еднакви обувки. В далечното минало, правилата са били съвсем различни. Следвали са се конкретни норми за това коя жена на какъв ден, по какъв повод, какво ще обуе. Всяко нещо е било знак и е носело скрит смисъл. По това как и с какво е обута жената е можело е да се разбере дали тя е мома или вдовица,  дали е млада булка или от години е задомена, дали е от богат род или си няма зестра. Правилата са били наистина строги, особено що се отнася до женските крака. Стъпалото на жената, в определени редки моменти е можело да се види открито, но пространството от глезена до коляното е било старателно скривано под полите на дрехата.

Continue reading

01сеп./20

Обичаи, традиции и занаяти – Септември

Неродена мома

„Снага ѝ – тънка топола, лицето –  бяло сирене.

Очи ѝ – черни череши, веждите – вити гайтани.

Страните ѝ – червени ябълки, устата – сладка малина.

Като се засмее, слънце изгрява, като заплаче, бисер рони…“

Continue reading

01авг./20

Обичаи, традиции и занаяти – Август

Магията на шопските ръкави

Безспорен факт е, че корените на българското трябва да се търсят хилядолетия назад в историята. Древни култури, религии, духовност и бит достигат до нас чрез нещо, което днес приемаме за най-забележим символ на българското. Българските народни носии и шевици, сякаш пренесени през времето и пространството, съхранили невъобразим колорит и мистични символи, запечатали паметта на поколенията, се явяват ненадмината по значение част от миналото ни, съпътстват красиво празничността на съвремието ни и отправят зов за предаване на историческа мъдрост към бъдещето ни.

Continue reading