НЧ „Св. Цар Борис I – 1909“ с.Бистрица и Клуб Фото Свят Ви канят на фотографска изложба.

„Красотата на България“ събира 30 фотографии от 18 автора, които ще ви покажат част от прелестите на нашата родина. Изложбата ще бъде открита на 8-ми юни, събота, от 11:30 ч. в читалище „Св. Цар Борис I“ в с. Бистрица и ще може да бъде разгледана до 12-ти юли.

В нея ще може да видите различни кадри от чудни места, част от които вероятно никога не сте поглеждали от този ъгъл.

Continue reading →

Слънцето

Възпявано в песни и възхвалявано в приказки, приемано за светлината, създаваща живота, то заема основна част от магичното битие на човека от древността до днес. В традиционните представи слънцето притежава редица човешки черти и характеристики. Младият напет момък, Райко (както народът ни нарича слънцето) цял ден язди върху гърба на красив елен по небосвода, а вечер се прибира в позлатения си дворец накрай свет. Там го очаква майка му, приготвила за вечеря девет фурни хляб и най-вкусни гозби. Въпреки, че Райко си има сестрици – Месечина, Зорница, Деница, Вечерница, той винаги сам самичък сяда на трапезата и уморен от деня често тъгува, че невеста си няма. Никоя мома жена не може да му стане.

Continue reading →

На 11 май 2019 г. от 18.00 ч. се проведе двучасов концерт-спектакъл по случай 110 г. Народно читалище „Св. Цар Босрис I – 1909“ и 70-години ансамбъл „Бистрица“.

В концерта взеха участие бистричани – потомци на създателите на Ансамбъла, Младежки танцов състав с ръководител Стефан Маджаров, оркестър „Бистрица“ с ръководител Васил Методиев, ансамбъл „Бистрица“ и „Бистришките баби“ с хореограф и ръководител Дина Колева, както и деца на участниците в Ансамбъла. Всички те представиха един невероятен концерт-спектакъл, чрез който зрителите в залата имахме възможността „да надникнем зад завесата на времето и да се пренесем за малко в селото на нашите баби и дядовци, сътворили невероятно богатство от песни, музика, танци и костюми.“

Continue reading →

Дъжд

„Дъждът из облаците иде и берекет по ниви и ливади разлива, сипе благодат по човеците.“

Според традиционната ни култура и старите езически вярвания, дъждът и небесната влага са подвластни на магически отвъдни създания, я змей, я хала, я някой светец покровител. В народния християнски мит за подялбата на света между светците се разказва как господството над небесните стихии и дъжда се падат на Св.Илия и от него зависи дали ще има суша или изобилен дъжд ще пои земята. В негова чест се устройват празници и  селски курбани, и му се принасят жертви и дарове, та да не заключва дъжда и да не настъпва страшна суша по земята. В миналото хората са осъзнавали, че именно от пролетните дъждове в най-голяма степен зависи плодородието на нивите и градините им. Небесната вода носи вълшебството и магията на отвъдното и благоприятства бъдещата реколта. По тази причина точно пролетната ни обредност е наситена с ритуали, молебени и празнуване, свързани с дъжда. Народната вяра утвърждава първият мартенски дъжд като много лековит и му отделя важно място в народната медицина. Според поверието той може да се превърне и в оцет, ако се събере, превари и престои 40 дена на открито.

Continue reading →