Ансамбъл „Бистрица“ е основан през 1949 г. и е наречен на името на селото, в което участниците живеят. Групата се състои от певици, танцьори и музиканти. Разположена в полите на Витоша, Бистрица отстои на 15 километра от София и принадлежи към Шопския регион. Шоплукът е известен с богатата си музикална, танцова и ритуална традиция, жива и до днес.
Репетициите се провеждат всеки вторник и петък от:
17:30 ч. – 18:30 ч. за 1-ва възрастова група;
18:30 ч. – 19:30 ч. за 2-ра възрастова група;
20:30 ч. – 21:30 ч. за 3-та възрастова група.
Безспорен факт е, че корените на българското трябва да се търсят хилядолетия назад в историята. Древни култури, религии, духовност и бит достигат до нас чрез нещо, което днес приемаме за най-забележим символ на българското. Българските народни носии и шевици, сякаш пренесени през времето и пространството, съхранили невъобразим колорит и мистични символи, запечатали паметта на поколенията, се явяват ненадмината по значение част от миналото ни, съпътстват красиво празничността на съвремието ни и отправят зов за предаване на историческа мъдрост към бъдещето ни.
В период на криза в света, породена от болест, някак стана нормално да си говорим точно за болестите, които съпътстват човешкия ни живот. Нека погледнем как в миналото са били приемани те, как са ги посрещали и какви мерки срещу тях са предприемали нашите предци? Възприятията за болестите и отношението на хората към тях, разгледано от позицията на традиционната ни българска култура представляват своеобразен вид митологични и приказни превъплъщения. Според народните представи болестите са невидими свръхестествени същества, често в човешки (женски) образ, но с изключително грозни и отблъскващи черти. Хората смятали, че те са изпращани от Бог като наказание за тежък грях. Въпреки, че, естествено, болестите не били никак желани, хората се отнасяли към тях твърде внимателно, като към много важен гост. Даже така ги и наричали – гостенките.
Пролет е. Природата се възражда за нов живот. Завърта се отново светът и продължава в чисто нов цикъл на сътворение и ново раждане. През април християнският свят празнува най-големият си пролетен празник – Възкресение Христово. Традицията повелява за този най-Велик ден да се боядиса яйце в червено. Великденското червено яйце носи в себе си точно тази идея за възкресение и надежда.
Неродена мома
Магията на шопските ръкави
Гостенките
Яйцето