За обувките и цървулите

Днес ни е лесно. Влизаме в магазина и си избираме обувки според вкуса. Не, че няма правила, но съвсем възможно е девойка и възрастна жена да си харесат, и да се обуят в еднакви обувки. В далечното минало, правилата са били съвсем различни. Следвали са се конкретни норми за това коя жена на какъв ден, по какъв повод, какво ще обуе. Всяко нещо е било знак и е носело скрит смисъл. По това как и с какво е обута жената е можело е да се разбере дали тя е мома или вдовица,  дали е млада булка или от години е задомена, дали е от богат род или си няма зестра. Правилата са били наистина строги, особено що се отнася до женските крака. Стъпалото на жената, в определени редки моменти е можело да се види открито, но пространството от глезена до коляното е било старателно скривано под полите на дрехата.

Continue reading →

Неродена мома

„Снага ѝ – тънка топола, лицето –  бяло сирене.

Очи ѝ – черни череши, веждите – вити гайтани.

Страните ѝ – червени ябълки, устата – сладка малина.

Като се засмее, слънце изгрява, като заплаче, бисер рони…“

Continue reading →

Магията на шопските ръкави

Безспорен факт е, че корените на българското трябва да се търсят хилядолетия назад в историята. Древни култури, религии, духовност и бит достигат до нас чрез нещо, което днес приемаме за най-забележим символ на българското. Българските народни носии и шевици, сякаш пренесени през времето и пространството, съхранили невъобразим колорит и мистични символи, запечатали паметта на поколенията, се явяват ненадмината по значение част от миналото ни, съпътстват красиво празничността на съвремието ни и отправят зов за предаване на историческа мъдрост към бъдещето ни.

Continue reading →

Гостенките

В период на криза в света, породена от болест, някак стана нормално да си говорим точно за болестите, които съпътстват човешкия ни живот. Нека погледнем как в миналото са били приемани те, как са ги посрещали и какви мерки срещу тях са предприемали нашите предци?  Възприятията за болестите и отношението на хората към тях, разгледано от позицията на традиционната ни българска култура представляват своеобразен вид митологични и приказни превъплъщения. Според народните представи болестите са невидими свръхестествени същества, често в човешки (женски) образ, но с изключително грозни и отблъскващи черти. Хората смятали, че те са изпращани от Бог като наказание за тежък грях. Въпреки, че, естествено, болестите не били никак желани, хората се отнасяли към тях твърде внимателно, като към много важен гост. Даже така ги и наричали – гостенките.

Continue reading →