2020 г.
ПРАЗНИЦИ – ЯНУАРИ ПРАЗНИЦИ – ФЕВРУАРИ
ПРАЗНИЦИ – МАРТ ПРАЗНИЦИ – АПРИЛ
ПРАЗНИЦИ – МАЙ ПРАЗНИЦИ – ЮНИ
ПРАЗНИЦИ – ЮЛИ ПРАЗНИЦИ – АВГУСТ
ПРАЗНИЦИ – СЕПТЕМВРИ ПРАЗНИЦИ – ОКТОМВРИ
ПРАЗНИЦИ – НОЕМВРИ ПРАЗНИЦИ – ДЕКЕМВРИ
2019 г.
ПРАЗНИЦИ – ЯНУАРИ ПРАЗНИЦИ – ФЕВРУАРИ
ПРАЗНИЦИ – МАРТ ПРАЗНИЦИ – АПРИЛ
ПРАЗНИЦИ – ЮЛИ ПРАЗНИЦИ – АВГУСТ
ПРАЗНИЦИ – СЕПТЕМВРИ ПРАЗНИЦИ – ОКТОМВРИ
ПРАЗНИЦИ – НОЕМВРИ ПРАЗНИЦИ – ДЕКЕМВРИ
2018 г.
ПРАЗНИЦИ – ЯНУАРИ ПРАЗНИЦИ – ФЕВРУАРИ
ПРАЗНИЦИ – МАРТ ПРАЗНИЦИ – АПРИЛ
ПРАЗНИЦИ – ЮЛИ ПРАЗНИЦИ – АВГУСТ
ПРАЗНИЦИ – СЕПТЕМВРИ ПРАЗНИЦИ – ОКТОМВРИ
ПРАЗНИЦИ – НОЕМВРИ ПРАЗНИЦИ – ДЕКЕМВРИ
КОЛЕДУВАНЕ
Напети ергени, празнично пременени, с накичени калпаци и тояги /коледарки/ в ръце, обикалят селото от полунощ на Бъдни вечер (24 декември)до сутринта на Коледа )25 декември). В песните им, за плодородие, за здраве, за дълъг живот, се преплитат прастари езически и християнски основи. Песен има за всеки член на семейството, а коледарската молитва е вербална магия за благополучие и богат урожай за цялата къща. Стопаните ги даруват богато с колаци, сланина, месо и вино и знаят, че благословия вече пази този дом. Чрез участието си в коледарския обред, всеки момък придобива нов социален статус и е годен за женене.
БАБИНДЕН
Бабинден е празник, чрез който се почитат жените довеждащи „живота“ в тоя свят. Рано сутринта (8 януари), всяка булка с дете до три-годишна възраст, отива в дома на бабата, която е бабувала при раждането , да ѝ полее да се измие и да ѝ целуне ръка в знак на признателност и почит. Специална богата обредност съпътства празника през целия ден. Размяна на дарове, богата трапеза, шумна веселба, общоселско тържество и кръшно хоро, като кулминацията на празника е ритуалното окъпване на бабите в реката или на близката чешма.
ЛАЗАРУВАНЕ
Лазарица е с подвижна дата, в съботата, една седмица преди Великден. Старинен обичай, съпроводен от пролетното събуждане на природата, превръща девойчетата в моми за женене с нов социален статус. В ранното утро на празника момичета на групи, в невестински премени и цветя по главите, пеейки обикалят селото и бели кърпи размятат гонейки лошото. Песен има и за чорбаджия, и за ергенин, и за невеста, и за дете, че даже и за стоката. Домакините даряват девойките с яйца и дребни пари. Където лазарки са минали, здраве и добруване се е настанило.
ТОДОРОВДЕН
В съботата от Тодоровата седмица, наречена още Конски Великден, празнуват всички стопани на коне и кошии си правят. Празнуват още и младите невести, които са се оженили през изминалата година. В деня на празника, всяка булка облича сватбената си премяна и, придружена от свекърва си, отива на църква. В ръцете на всяка ритуално погача се поставя, та в групата на отдавна омъжените жени вече да преминат и право да месят и пекат хляб да получат. Към тях вече с „невесто“ всички се обръщат.
СВАТБА
Традиционната българска сватба е магия. Магия за здраве и плодородие. Магия за благосъстояние, пари и имот. Магия за челяд. Осмисляна в миналото като център на жизнения цикъл на човека, тя носи онази най-богата колоритност и пъстрота, безупречна обредна подреденост и знакова символика, характерни за традиционната ни култура. „Човек веднъж се ражда, веднъж се жени и веднъж умира“- казват старите хора. Никой не би могъл да премине през живота, пропускайки сватбата.
БЕЛЕНЕ НА ПЛАТНО
Преди години във всяка селска къща имало домашен стан, на който домакините тъчели платно. После шиели ризи, фусти, месали за нуждите на домакинството или за дарове, които младите булки поднасяли в знак на уважение към свекър и свекърва, към кум и кума. Тази женска дейност, съществена част от стария бит на българина, не преминавала без характерна обредност. Важно за представителните качества на платното са неговата белота и чистота. Старото знание, сериозният труд и старание, сръчността при многократното удряне, разстилане и потапяне, натуралните природни продукти и чистата вода са чалъма при беленето на платното, а ритуалната обредна окраска на тази дейност му придават мистика и магичност.
ЖЪТВА
Жътвата е центърът на летния земеделски цикъл. Като изключително важен момент за добруването на хората, той е съпроводен и с множество обредни магически действия. Не се зажънва просто така и всяко нещо специален ред и място си има. Всеки клас, всеки сноп, всичките кръстци. Пръв зажънва най-старият или човек с „лека ръка“. С молитва и благослов, първият сноп се изправя обредно и ритуално сплитане му се прави. Тежка е работа на полето, ама с песен по-леко се поминава. Тежки са и жътварските песни, сякаш унес и безвремие носят.
СЕДЕНКА
Седенкарският период е през неактивното трудово време на годината, когато полската работа е свършена. Момите се надпреварват да покажат уменията си в ръкоделните женски работи, възрастните жени внимателно наблюдават и избират бъдещите си снахи, а момците внасят веселието в седенкуването. Заради тях са и песните, и заиграването и задявките. А ако някой пък ергенин мома си хареса, китката ѝ краде и това я белязва за пред всички.
ЕНЬОВДЕН
Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата – казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
ТЕКСТ: Анелия Овнарска-Милушева