„Обичам българската музика“ 03.03.2018 г.
„Бистришките баби“ са най-ярките представители на архаично /женско/ шопско многогласно пеене, приемано от специалистите като една от най-ранните форми на вокално общуване между хората.
Песните не са замлъквали през вековете до наши дни, в мир и войни, при раждане или смърт, по време на труд и веселие. Дъщери са сменяли майките си от поколение на поколение и така песните са стигнали до наши дни.
От група възрастни селски жени, представящи песните на своята общност по събори и фестивали през четиридесетте години на миналия век, “Бистришките баби“ постепенно се превръщат в последните живи носители на традиционна култура. В момента между тях вече има по-млади жени със съвременни професии и начин на живот. Обединява ги огромната любов към песните и традициите, завещани им от предците и топлата обич помежду им.
Един от най-големите изследователи на бистришката традиционна полифония е австрийския музиколог Жералд Меснер, който през 1976 год. защитава докторска дисертация на тема “Антифонна диафония в с. Бистрица“.
За първи път в този труд е дешифриран начина на пеене: „В пеенето на бистришките баби има концентрация на необичайни интервали. Секундата е по малка или по голяма, в един тон те вкарват до пет микротона.“
Един от най-притеснителните изводи е, че ако прекъсне обучението от човек на човек пеенето ще бъде изгубено завинаги. То не може да се нотира или да се изучава от записи.
Групата е пяла във цяла Европа, САЩ а също и в страни от Азия и Африка.
Носител е на Хердеровота награда за народно изкуство.
През 2005 год. ЮНЕСКО обяви „Бистришките баби“ за „Шедьоври на нематериалното културно наследство на човечеството“.
Текст: Дина Колева