14 и 26 октомври – Петковден и Димитровден
14 октомври – Петковден
В християнската религия 14 октомври е посветен на преподобна Параскева-Петка Епиватска. Тъй като мощите й са пребивавали известно време в Търново, тя е наричана още света Петка Търновска. На нея са посветени много храмове в различни части на страната.
Петковден е един от големите народни празници, с които българите отбелязват края на топлия сезон и настъпването на зимата. Обикновено на Петковден става и заплождането на домашните животни, известно като „мърлене“ или „овча сватба“. Докато трае заплождането жените не бива да работят нищо – не плетат и не шият, не перат и не месят тесто, за да се роди здрав и пъргав добитък.
С Петковден започват семейно-родовите чествания, ето защо нашият народ казва, че „св. Петка повежда празниците“. Понеже се разпускат ратаите и гурбетчиите поемат към дома, е подходящо време да се започнат сватбите, като се подготвят дружините със сватовници и годежници. Навсякъде се организират хора и веселия, на които се извършват сглядите.
Според народните вярвания св.Петка е закрилница на жените и присъщите им дейности. В навечерието на празника невестите, които не могат да заченат, преспиват край църква или параклис на нейно име, където има аязмо с лековита вода, от която на сутринта пият и се мият с нея. В гр.Трън се намира единственият пещерен параклис в България, който е посветен на светицата. В нейна чест на Петковден жените месят специална пита, която отнасят в пещерата, където според местното вярване е живяла света Петка. В пещерата е запазен голям камък с формата на кръгъл хляб – вкаменената питка на светицата, която тя трябвало да остави, за да бяга от преследвачите си. Водата, която се процежда през скалите в пещерния параклис, се вярва, че е лековита и се събира в специални купички за нуждаещите се.
Съществували е вярване, че ръката на света Петка посочвала къде под земята има животворна вода и на кое изворче или кладенец водата е целебна. Ако селото си има аязмо, всички се събират там. Прави се общоселски курбан. Коли се мъжко животно с бял цвят, което се опява от свещеник. За курбана жените носят вино, ракия и опечен от тях хляб.
Ако няма селски курбан, родът се събира около домашната трапеза. Домакинът коли овне, което се готви на гювеч, яхния с праз и червени пиперки или курбан чорба. Стопанката меси няколко погачи – малки за раздаване и една голяма наречена на света Петка. Тя се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино. Къщата се ръси със светена вода, обредния хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и дава на всеки по парче за здраве и късмет.
26 октомври – Димитровден
На този ден християнската църква почита паметта на св. вмчк Димитрий. Тялото му се оказало нетленно и от него потекло целебно миро, затова и светецът е наричан Мироточиви. Мощите му се съхраняват в едноименната базилика в Солун, където се извършват редица чудеса.
Според народната митология св. Димитър и св. Георги са братя-близнаци. И двамата са юнаци, които побеждават чудовища и преборват злото. Те делят годината на два сезона – лято и зима. „Свети Димитър носи зима, свети Георги носи лято“.
На Митровден се слага краят на овчарския сезон – разпус или чобански празник. На този ден става разплащането на стопаните с пастири и ратаи и се правят уговорки за следващия сезон. Младежите се прибират по родните си села и започва сезона на годежите и сватбите. Още на самия ден на мегдана момите извиват „сглядно хоро“ пред погледите на ергените и техните родители. Така възрастните избират своите бъдещи снахи.
По времето и по поведението на добитъка на Димитровден се правят гадания за зимата и за следващата година.Ако овцете спят скупчени, зимата ще е дълга и тежка. Ако овцете спят по отделно, зимата ще е мека. Ако на Димитровден вали, това означава, че и на Гергьовден ще вали. Подобно на Игнажден в някои региони на България се следи кой ще е първият човек, който ще влезе в дома на Димитровден. Ако е работлив и добър човек годината ще е здрава и плодородна.
Димитровден е един от най-големите празници у нас. Това както семеен, така и храмов и селищен празник. Правят се общоселски събори и се приготвят курбани, а на трапезата се слага обреден хляб, овче месо, ракия и ястия от зеленчуци.Именниците приготвят пилешка супа – ако са мъже от петле, ако са жени от кокошка.
Празникът на св.Димитър е свързан и със следващия ден, когато се чества паметта на сподвижника му Нестор, Мишкинден. В някои краища на България и двата дни се наричат Миши празници. В южна България Мишкинден се отбелязва на св. Екатерина.
Мишите празници се почитат в чест на мишките – да не правят пакости на храната, дрехите и семената. Жените не трябва да бъркат в сандъци, а мъжете не трябва да загребват житото от хамбара. В тези дни се замазват с кал дупките в къщата и около огнището. На Мишкинден жените не трябва да предат, тъкат, кроят и шият. Не се произнася и думата „мишка“ и обредно се прави Миша сватба, за да се съберат всички мишки на едно място и да се прокудят на далеч: „Бягайте, мишки, плъхове, защото ви гонят свети Димитър и свети Нестор с огън и логачки!“.
Снимки:интернет