Кръст
Освен като християнски символ, олицетворяващ възкресението и безсмъртието, кръстът присъства осезаемо в традиционната ни култура. Той е един от основните символи на слънчевия небесен огън и се възприема като сакрален център, от който тръгват четирите посоки на света – изток, запад, север и юг. Кръстът е символ и на единството на духа и материята, на плодородието и жизнеността.
Срещаме го като основен декоративен знак в народното изкуство и занаятите. Намираме го върху обредни хлябове, в шевична украса и тъкани, върху дърворезба и керамика, в металопластика и стари накити. Осмислен от позицията на християнството, кръстът и прекръстването с ръка имат особена магическа сила за прогонване на демони и на зли сили. Хората в миналото, за да се предпазят от вампири и лоши отвъдни създания, както и от черни магии, са рисували с катран по вратите си точно кръстни знаци. На специални обреди с кръвта от заклано жертвено животно са правели кръст на челата на децата си или на стената на къщата, отново с предпазна и прогонваща лошото цел. Прекръстването е много важен момент от случващото се тайнство при баения и магии, при наричания и леене на куршум. Много често кръстът е възприеман като своеобразен модел на човека, наред с това и като геометричен вариант на световното дърво.
Православната ни църква, съобразено с християнския канон, отбелязва и посвещава на Светия живототворящ кръст Господен четири различни празника през годината. В средата на месец септември и според празнично-обредния традиционен календар българинът отбелязва Кръстовден (14 септември). Според поверието на този ден денят и нощта се кръстосват, като стават равни помежду си, а слънцето поема своя път към зимата. Времето застудява и водите на реките и езерата стават много студени и негодни за къпане. В много части на България това е момента на започване на есенната сеитба, на други места пък се устройват първите есенни хора и седенки. По традиция на Кръстовден стартира и гроздоберът.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева