„Нека Света Богородица да ни е на помощ!“
В средата на месец август, сред летния зной, българинът-християнин благоговейно се прекланя пред Божията майка, почитайки я и отбелязвайки деня на нейната смърт. Народното название на празника Успение Богородично е Голяма Богородица (15 август). Селяните почитат много този ден и повсеместно го отбелязват с тържествена църковна литургия, а много често дори с общоселски курбан. Култът към Богородица е един от най-разпространените у старите българи, пък дори и днес.
Народът ни вярва, че Божията майка е обикновена жена, която ражда като всички останали жени, спазвайки всички общоприети норми на поведение и отговорности. По този начин тя е близка до всяка майка, до всяко новородено и до хората като цяло. Възприемана като покровителка точно на майчинството, брака и семейството, Богородица е най-често споменаваната в молитвите светица, особено що се касае до молитвите на бездетни невести, които мечтаят да се сдобият с рожба. Според традиционната ни култура, жената има подчинено, второстепенно място спрямо мъжа в семейството и в обществото. Основното нейно задължение е да роди и да отгледа деца. Ако това по някаква причина не става, жената е поставена в много неприятна и грозна позиция. По традиция безплодието в семейството се дължи винаги и единствено на нея, поради което отношението на околните е недружелюбно и крайно отрицателно. Според старите поверия бездетната е зло за къщата. Тя е наричана с обидни имена и е отблъсквана от общия живот на селото. Такава жена не може да изпълнява никакви семейни обреди, не може да става кръстница на мледоженци и деца, не може да бабува или дори да помага по време на раждане, не е добре приета в селския колектив, дори умишлено е отбягвана и недопускана до общи тържества и чествания. 
Бездетната жена намира утеха единствено в молитвите си към Божията майка, с вярата, че тя ще ѝ помогне. Затова на Голяма Богородица, младите булки и жените, които още не са родили, отиват в храма и палят големи свещи пред иконата на светицата. Поднасят дарове и цветя, закачат вотиви-малки метални изображения на бременна жена или пеленаче, с надеждата, че скоро ще заченат.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева