1 и 8 септември – Симеоновден и Малка Богородица
На 1-ви септември християнската църква почита паметта на св. Симеон Стълпник и св.Марта – неговата майка. Тогава е и началото на църковната Нова година и новата стопанска година. Започва се есенната оран и сеитба, както и бруленето и събирането на орехи.
Извършват се много обредни действия с новото семе: за плодородие на нивата, за здраве на биволите и воловете, които орат нивата и за спорна работа на орачите и сеячите. Семето за посев се приготвя от вечерта срещу празника или рано сутринта на Симеоновден. Част от него се носи в църквата, за да се освети. При друга част се поставя стрък босилек, орехи, сребърни парички или пепел от бъдника, горял на Бъдни вечер. Вярва се, че така се стимулира растежа на житото и го опазват непокътнато. В други краища на България житото за сеитба се прекарва през „ухото на теслата“ , пуска се през символичен кръг – невестински пръстен или гривна, оронват се зърна от брадата на нивата – последният или най-хубавият клас от миналогодишната реколта, който не се прибира, а се украсява и се оставя на нивата.
Стопанката на къщата приготвя пшеничена питка, с която захранва биволите и воловете, които се украсяват с червен вълнен конец и кравайчета запазени от Бъдни вечер. Орачите и сеячите се обличат в чисти ризи и се закичват със зелени китки, а стопанката им полива вода и те тръгват за нивата. Когато пристигне на нивата, сеячът се обръща на изток, поздравява земята и се прекръства, като отправя молитва за Божията помощ. С хвърлянето на първите шепи семе се нарича нивата – да е сита, да насити хората и животните. На някои места се коли кокошка, за да осигури плодородието на нивата. След засяването на първата бразда, сеячът сяда да отмори и да хапне малко, тогава той търкулва питката по посока на слънцето и я благославя – „да се роди жито“. Ако питката падне с кората нагоре, годината ще е плодородна. Не се взима много семе през този първи ден от сеитбата, за да може да се засее всичкото и да не се връща у дома, за да не се връща берекета. Сеячите се посрещат празнично в семейството и вечерта цялото семейство отбелязва празника.
На Симеоновден нищо не трябва да се дава назаем и да се изнася от къщата, за да не излезе берекетът от дома. Къщата и двора не се метат, за да не се измете берекетът. Огън не се пали, докато стопаните не се приберат от нивата, за да няма пожари през годината. Следи се кой ще влезе пръв в къщата и по него се гадае за предстоящата година.
По първите дванадесет дни на септември се гадае и за времето през дванадесетте месеца на годината. Зимата ще подрани и ще бъде мразовита, ако на този ден кучетата лежат свити на кълбо.
На 8-ми септември църквата почита Рождеството на Божията Майка Дева Мария. В традиционната култура празникът е известен като Малка Богородица. Отбелязва се от жените, които почитат Божията майка като своя помощница и пазителка. Те ходят на църква и оставят на иконата й цветя и дарове. Месят обредни хлябове, които раздават за здраве.
Някои жени спазват забраната между Голяма и Малка Богородица да не работят женска работа, за да са здрави децата им. Между двата празника е времето, когато се пресаждат цветя и храсти.
На Малка Богородица се берат билките богородиче, богородична трева и див босилек, които помагат при главоболие и коремни болки.
В много селища се прави курбан и се коли женско животно – овца. Голям събор се прави в Роженския манастир „Рождество Богородично“. В навечерието на празника много богомолци преспиват там за здраве и на следващия ден участват в шествието с чудотворната Богородична икона. В манастирския двор расте вековна лоза, за чиито плодове се вярва, че помагат на бездетни жени да заченат и да родят здрави деца.
Снимки:интернет