В края на зимата настъпват Великите пости – седем седмици на пречистване и подготовка за Великден. Те започват с двата празника – Месни заговезни (осем седмици преди Великден) и Сирни заговезни (на следващата неделя след Месни заговезни). В Бистрица са известни като „Поклади”.
В неделя, на Сирни заговезни, на площада кметството организира направата на голям „Купен”. Има музика, а гостите и жителите на Бистрица играем хора около горящия огън. Веселим се… и всеки от всеки иска прошка. Няколко години ни гостуваха кукери от с. Долна Секирна. Тази година кукерите бяха от с. Драгичево. Те изпълняват ритуали, с които гонят зли духове от нашето село. Веднага след като беше запален огънят, всички бяхме изненадани от много пъстра и красива заря, която в продължение на 10 минути ни накра да не сваляме поглед от нея. След това засвири музика и най-младите танцьори от читалището поведоха хорото. Танците продължиха, докато огънят прегоря. А за нашето тържество ще бъде разказано в много кътчета по света, защото имаше студенти от Европейската програма „Еразъм”.
За онези, които не знаят какво е „Купен”, ще кажа – това е голяма купчина от тръни, смрика, слама или сено, сухи клони. И когато се стъмни, се запалва огън. Малки момченца държат в ръцете си т.нар. „Оротници” – разцепени лескови пръти, напълнени със суха слама и завързани в горния край с тел или връв. Тези интерсни на вид произведения, се запалват и децата ги въртят и изричат думите: „Дай ми дедо момата, оти че ти запалим брадата”…А поверието гласи, че колкото по-висок е купенът, толкова по-високо ще стигне светлината, и ще се вижда на далече, което означава, че до там няма да има градушка през лятото.
В Бистрица този обичай е познат и като – „Прошка”:
по-младите хора отиват у по-възрастните си близки ( кумове, родители, братя, сестри), носят баница, вино, ракия, сирене и други, и при пиене на първа чаша, стават младите, целуват ръка на старите и казват: „Прощавай!” , а по-възрастният отвръща: „Господ да прощава и ти прощавай!”или казва само: ”Простено! Прощавай и ти!”. На гости се ходи от сряда до събота. А в неделя вечерта, на Сирни заговезни се събира семейството в къщи. Прошката е ритуал, който символизира духовното пречистване на душата. А кой в наши дни няма нужда да поиска прошка, да загърби стари пререкания и да покаже на близките и важни за него хора, че ги обича и цени. Понеделник, след Сирница, се нарича Чист понеделник. Това е денят, в който всички съдове се изнасят от къщи и се измиват основно за великденските пости. В днешно време, при наличието на миялни машини и удобства- чиниите да се мият вътре в къщите -ритуалът с изнасянето на чиниите от къщи, не се прави.
За Бистрица е характерен и обичаят „Хамкане” – на червен конец се връзва и се пуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки от семейството, главно децата, се опитват да хванат халвата или яйцето с уста. Успехът му показва, че ще се радва на безупречно здраве през идната година.
Всички тези ритуали са символ на победата на светлината над мрака.
Сирни заговезни предвещава края на зимата и оповестява, че идва пролетта.
Текст: ВИЛИ Котева