24, 25 и 27 декември – Бъдни вечер, Коледа и Стефановден
Бъдни вечер се нарича още Суха Коледа, Малка Коледа, Мали Божич, в крайдунавските села – Крачун, в Дупнишко – Неядка. На този ден свършват Коледните пости, които са започнали на Коледни заговезни. Според народните вярвания божата майка се замъчила на Игнажден и на Малка Коледа родила млада бога. В езическата традиция празникът е свързан с плодородието и с началото на нарастването на деня. Затова на трапезата се поставят храни, които набъбват.
Целият ден преминава в приготвянето на тържествената трапеза. Само в Тракия това не е първата, а втората кадена вечеря.
Бъдникът, отсечен и миросан, се облича в бяло ленено платно. Той трябва да гори през цялата нощ. По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата. Пепелта и въглените от бъдника се пазят, за да се наръсят нивите и градините за плодородие.
На Бъдни вечер всяко християнско семейство се събира около трапезата, която е на пода застлан със сено и нова черга. Ястията са постни – приготвени от това, което ражда земята. Обредните хлябове „вечерняци“ се украсяват с фигури от тесто. Един от тях е посветен на животновъдството, а друг на земеделието. Преди да вечерят стопаните обикалят и кадят с тамян всички животни и хора, като ги благославят с думите: „Добра вечер, честит ви бъдни вечер, да сте живи, да сте здрави, повече да има ярета, телета, ягнета … Пуна къща с деца да има, да веселят къщата … Господ да наспори!“ Семейството сяда да вечеря. Всеки целува погачата с късмети, а най-старият я чупи и раздава. След това всички гледат, какъв късмет им се е паднал.
По-късно в къщата идват коледари. Коледарите са група от момчета за женене, които обикалят селото и пеят за здраве на стопаните и за берекет на къщите. Имат песни за всеки – стопанин, жена, момче, мома, дете. Накрая „Четнико“ казва коледарската молитва: „Скочи Боже, та поможе! Къде стана станювахме, къде Богу богувахме. Ойдохме у наш домакин …“. Домакините ги даряват с колаци, плодове, орехи, сушено месо и дребни пари. Докато обикалят ергените-коледари се случва и да си харесат мома за женене.
Трапезата от Бъдни вечер се събира на сутринта на Коледа. Сламата се поставя около плодните дръвчета със закана, че ако не родят през следващата година, ще ги отсекат.
На Голяма Коледа коледарската дружина се събира отново, за да разпредели помежду си получените дарове и да се почерпят за здраве и берекет. Всеки взима кравая на изгората си. Ако някоя мома е харесвана от повече момци, тогава за кравая й се разиграва търг. Останалите дарове се разпродават и събраните пари се даряват в черквата или за някои други потребности на общината.
Семействата се прибират вкъщи и сядат около празничната трапеза, на която се слага пача, свинско печено, прясна баница с месо, млечница, печен дроб, пастърма със зеле или печена кокошка.
Първата блажна храна, която ядат капанците след постите, са сушени врабчета, които задължително са ловени от млади момчета с капани, направени от керемиди. Хората вярвали, че врабчетата са най-чистите души, които са близо до Бога, и ако спазват моралните закони и повели, душите им ще станат леки като тези на врабчетата и Господ ще ги приеме в Рая.
Вторият ден на Коледа се нарича събор, защото това означава съборно общо богослужение. На същия ден се чества и паметта на Свети праведни Йосиф, обручник на Света Дева, Свети цар Давид като славен родоначалник на Исус Христос и на Свети Яков, брат Господен, пръв християнски епископ на град Йерусалим.
Според народните обичаи през този ден продължава празничната атмосфера. Хората си гостуват взаимно, слагат богати трапези с месни ястия, плодове, вино и ракия. На този ден никой не трябва да работи.
Третият ден на Коледа се почита паметта на Свети Стефан – първия християнски мъченик и първи служител в Йерусалимската църква. Това е последния празник в годината, който „затваря кръга“. Семействата се събират на обща трапеза с месни ястия, пеят песни и се веселят. Гощават се със свинско с кисело зеле, баница с чревца или месо.
Снимки: интернет