1 и 2 януари – Василовден и Карамановден
Църквата чества паметта на св. Василий Велики, епископ на град Кесария в Мала Азия. Автор е на десетки проповеди, в които се застъпва идеята за добротворството. В храмовете денят се отбелязва с тържествена литургия.
В навечерието на празника се приготвя втората кадена вечеря. Най-старият мъж или жена в дома кади трапезата, обикаля къщата, оборите, зимника и двора. Приготвят се баница, питка с късмети и свинско месо. „Боговицата“, е питка без квас, в която се слага сребърна монета – парата. Вярва се, че ако при изваждането й от питката остане без тесто по нея, годината ще е гладна, а ако е покрита с тесто ще има сполука. Поставя се паничка с мед, сол, жито, орехи, лук, сушени плодове или ошав. За десерт се хапва баклава и плодове.
Новогодишната трапеза не се раздига до сутринта, оставя се за праотеца стопанин. Огънят в огнището се поддържа до сутринта.
Първи януари започва с обичая Сурваки – обредно обхождане на къщите от млади момчета – ергени. След като пропеят първи петли те се събират на групи и тръгват по къщите. Често сурвакарските и коледарските дружини са едни и същи. Преди да влязат в някоя къща, я обикалят и мяукат. Когато влязът вътре, те сурвакат всеки от семейството и наричат за здраве и берекет. Стопаните ги даряват с месо, плодове, орехи, хлябове. Особено внимание се обръща на момите в къщата, те пък даряват своя избраник с приготвен от тях кравай и го закичват с китка. Когато приключат със сурвакането, ергените си устройват угощение е веселба.
След ергените тръгват и децата сурвакари – момчета от 4 до 12 години, които сами са приготвили богато украсена сурвачка от дряново клонче. Смята се, че сурвачката благославя всичко, до което се докосне. Децата влизат по къщите и удрят със сурвачките членовете на семейството по гърбовете, изричайки пожелания. Даряват ги с пари, храна и продукти, които те прибират в торбичките си. След сурвакането децата си устройват почерпка със събраните продукти.
„Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамул на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
жово-здраво догодина,
догодина, до амина!“
2-ри януари – Карамановден
Свети Силвестър се родил в Рим. Негов учител във вярата и науката бил благочестивият презвитер Кирин. В столицата на световната империя тогава идвали много странници, а младият Силвестър много обичал да ги подслонява в гостоприемния си дом. Когато станал на 30 години, Силвестър бил ръкоположен за дякон от папа Милтиад, а след неговата смърт бил избран за Римски епископ и станал 35-тия папа.
Този празник е известен като Карамановден, Волски празник, Силвестри. Св. Силвестър се смята за покровител на животните и особено на едрия рогат добитък.
Още преди Васильовден, когато се месят хлябовете за сурваки, домакинята приготвя един кравай за Карамановден. Вечерта срещу празника стопанката поставя в шарена торба кравая, бъклица с вино, наденици или месо, сланина и пари, вързани в шарен пешкир. Оставя ги в обора, който не е почистван от Бъдни вечер. Оставя отворени вратите му, както и двора и връзва кучетата.
По-късно през нощта в селото тръгват риначите – чета от трима – четирима младежи, които обичат мома от тези къщи. Те изриват мръсотията, слагат нова плява на добитъка и взимат торбата. Пешкирът взима младежът, чиято избраница живее в къщата. Докато риначите чистят, никой от стопаните не трябва да излиза навън и да се обажда, защото е на лошо.
„Благодарим на тази къща!
Да се прелива и пресилва,
сребро, злато, желто жито,
желто жито, руйно вино,
мед и масло до амина!“
Ако някой момък е отблъснат от избраницата си, на Карамановден той може да си отмъсти. Вместо да изрине обора, той хвърля още тор върте. Тежко на мома, за която се разбере, че така е отмъстена. Ако това се случи, бащата бърза да изчисти срама още преди да е съмнало.
На сутринта риначите се събират и си правят угощение с даровете.
На трапезата не се слагат сланина и свинско, за да са здрави животните.
Празникът завършва с голямо хоро на мегдана.
Снимки: интернет