Концерт – честване 80 години от основаване на „Бистришката четворка“
„Бистришка четворка“ е първата фолклорна формация, която от 1936 г. започва да изпълнява
народна музика „наживо“ по Радио София. По този начин групата става основа за изграждане на
съвременния Оркестър за народна музика на Българско национално радио.
„Първото афиширано появяване на бистришките музиканти в ефир е станало на 12 април 1936 г.
от 19.00 ч. Тогава 45-минутното изпълнение е било обявено под наименованието: „Народна музика:
тамбура, кларинет, гъдулка и гайда. Ръководител Деян Стефанов“. Това наименование е използвано
при още две появявания в Радио София – на 13 и 19 април 1936 г., след което музикантите са наречени
„Бистришкия квартет”. Под това име бистричани се излъчват в ефира многократно през същата
година, като на 16 ноември 1936 г. съставът получава името „Бистришка четворка”, което остава
непроменено до края на съществуването на групата“.
Тодор Ковачки „Бистришка четворка“ изд. 2001 г.
Четиримата музиканти:
Деян Стефанов Матеин (тамбура),
Йордан Бонев Белкин (гъдулка),
Ангел Божилов Кривински (гайда),
Владимир Гьошев Пашалийски (кавал)
са родом от село Бистрица, област София.
Запазвайки квартетната формация, в състава на групата са участвали Стоян Рангелов Стоилов
(кларинет, кавал) – родом от село Горни Лозен, Софийско и Цвятко Гечев Благоев (кавал) – родом от град Угърчин, Ловешка област.
В запис от Златния фонд на Българското национално радио Деян Матеин разказва
за основаването на групата: „….тръгнахме за София да свирим в Радиото. Качваме се по
стълбите и се връщаме – не смеем да влезем вътре. Срещна ни директорът Сирак Скитник.
Тогава Радиото се помещаваше на улица „Московска“. Качихме се горе пред комисията. Ние
настроихме инструментите и почнахме да свирим. Харесаха ни. Казаха: „Може ли да идвате
три пъти седмично?“ Ние отговорихме: „Може.” Пътувахме пеша от Бистрица до София и
обратно. Дъжд, сняг, виелици – нас не ни спираше нищо.“
Наследниците на Деян Матеин са запазили дневниците на музиканта, в които той описва
създаването на групата така:
„Тук сме Йордан и Деян
и двамата – Ангел и Стоян –
Йордан с гуслето, Ангел с гайдето,
Деян с тамбурата, Стоян с кавала.
Щом свирнеме четирима,
човек колко работа да има
хоро заиграе,
кой каквото си знае.
Почваме хорà, песни и ръченица
и тръгваме пеша над Дървеница,
през широко поле, вървиме нанадоле,
защото радиото беше тогава на мода и
Бистришката четворка славеше народа.“
„Тогава единственият път, който съществувал между Бистрица и София, е бил коларски
и волската кола или конската каруца са били единственото транспортно средство.
При съществуващите тогава порядки всички изпълнители или говорители по радиото са
се появявали „наживо“ в студиото, така че четиримата музиканти трябвало да извървят
15 километра на идване и още толкова – на връщане, т. е. да губят по 6 часа само за път,
за да осъществят един сеанс от 30 минути по радиото. И за всичко това всеки от тях е
получавал по 62 лева. За да добиете реална представа какво означава това, ще цитирам
някои действащи в тези години цени:
– пътуване с трамвай до Княжево: зимно време 6 лева, лятно време 5 лева
– пломбиране на зъб: 100-150 лева
– телефонен разговор: 2 лева
– годишна такса за лека кола: 2 000 лева
В края на краищата за един сеанс, отнемал 8 часа, всеки е получавал пари за купуване на
10 билета за пътуване до Княжево.[…] Факт е, че в продължение на пет години (1936-1941 г.)
техните изпълнения пред микрофона на радиото са повече от 220, а общото им времетраене
е над 110 часа“.
Тодор Ковачки „Бистришка четворка“ изд. 2001 г.
За участието си в състава на „Бистришка четворка“ Цвятко Благоев разказва:
„Ние се явявахме на живо изпълнение сутринта, обикновено в 6 часà, но предварително си
репетирахме навън от Радиото. Като ни потръгна работата с Бистришката група, решихме
да репетираме по-редовно, системно, а бистричани си намериха квартира в София – близо до
моята. Там се събирахме и репетирахме.“
Михаил Букурещлиев „Народната музика е животът ми. Цвятко Благоев“ изд. 1997 г.
„Участието на Цвятко Благоев в състава на „Бистришка четворка“ (от юни 1936 г. до
септември 1938 г.) му дава възможност да се изяви като кавалджия в оркестрови изпълнения и
променя облика на самата група. През 1938 г. Цвятко Благоев влиза в състава на „Софийската
кореняшка група”, с ръководител Карло Илиев, където свири на кларинет. По-късно основава
Угърчинската група, като едновременно с това ръководи и т. нар. „Група на Цвятко Благоев“. С
Угърчинската група, която единствена от съществуващите тогава народни оркестри използва
изпитаните вече в „Бистришка четворка” народни инструменти, Цвятко Благоев концертира
до 1952 г., като изпълнява съпровода на много певци и певици пред микрофона на Радио София.“
Тодор Ковачки „Бистришка четворка“ изд. 2001 г.
„Много скоро след началото на изпълненията на „Бистришка четворка“ в ефира на Радио
София групата става популярна и обичана в цялата страна. За да се разбере тайната на техния
толкова бърз и траен успех, е необходимо да се проследи състоянието на народната музика в тези
години и преди всичко това, което ги прави неподражаеми, което е характерно само за тях. Ако
насочим вниманието си към програмите на Радио София през 1935 г., ще ни направят впечатление
няколко неща. Съставите, изпълняващи народни мелодии, използват класически инструменти,
включително и пиано, т. е. все още няма ансамблово изпълнение с народни инструменти.
Изпълнителите на народни песни по това време обикновено пеят в съпровод на пиано или без
съпровод. Често те изпълняват преработени от композиторите Парашкев Хаджиев, Любомир
Пипков, Добри Христов и др. народни песни, като по този начин се дистанцират от автентичния,
така близък до народа фолклор. А именно неговото реализиране в радиото беше неоспорима заслуга
на „Бистришка четворка“. Нейните изпълнители нямаха музикално образование, не познаваха
нотите, но свирните и песните им се приемаха от всяко българско сърце. И когато всичко това
се разнесе по ефира чрез Българското радио, успехът беше закономерен.
Те създадоха първия в България състав от най-народните инструменти, каквито и днес се
срещат рядко. Изпълненията на „Бистришка четворка“ са предимно от автентичня народен
фолклор и много от песните им идват направо от необятната съкровищница на народната
памет. В този смисъл, те запазиха за българската фолклористика безценни реликви. Създадената
от хармонията на инструментите им звучност е типична само за тях. Тъй като те не ползват
ударни инструменти, тактът се поддържа с едно особено отсечено свирене (стакато) на кавала.
Подобна самобитност се забелязва и при използването на тамбурата, която звучи различно
при народното свирене, където мелодията се формира върху първите две струни, а останалите
поддържат постоянен акомп, и при съвременното свирене, където тамбурата се настройва като
китара и звученето е друго.
Изпълненията на хорàта и ръчениците са съпроводени с подвиквания, които, използвани
точно на място, създават особен колорит и динамика на чувствата и доближават свиренето до
естествената среда при изпълнение на танците.
И накрая, една особеност, която ги правеше предпочитани навсякъде. Те бяха единствените,
които можеха да изпълняват хорà и ръченици, които сами танцуваха под съпровод на кавал, и
песни, които сами пееха. Такава всестранна подготовка не притежаваше нито един от по-късно
появилите се подобни състави. Музикантите от „Бистришка четворка“ бяха в състояние да
концертират по самостоятелна и разнообразна програма часове наред.“
Тодор Ковачки „Бистришка четворка“ изд. 2001 г.
„Значителна част от активната музикална дейност на „Бистришка четворка” между 1939 и
1944 г. преминава в организацията „Труд и радост“, където музикантите са щатни изпълнители.
Съставът е бил постоянен участник в организираните веселия на трудовите колективи от
столицата (т. нар. екскурзии) в близките курортни селища като Панчарево, Кремиковци, Владая
и др. По-големите столични предприятия организирали за своите служители екскурзии до тези
места, където им устройвали народни веселия за забавно прекарване на неделния ден. В тях
обикновено участвала „Бистришка четворка” със своя програма и столични артисти. Няколко
години съставът бил тясно свързан с танцовата група на Руска Колева, където изпълнявал хорà
и съпровод на певци.
Много често в работни дни „Бистришка четворка” изнасяла програма в някое предприятие,
обикновено в обедната почивка на работниците. През 1941 г. съставът често бил сред работнически
колективи от цялата страна. В градове и села, в работилници и фабрики, нашите познайници
обикаляли страната и разнасяли надлъж и шир ритмите на шопските песни и хорà. В градовете
Варна и Стара Загора те били канени неведнъж да концертират пред микрофоните на тамошните
радиа. […] Интересен е и фактът, че са били поканени да свирят в софийския цирк в продължение
на една седмица.
В онези години популярността на „Бистришка четворка” нараснала неимоверно много.
Изпълнителите, доставящи радост на слушателите на Радио София, вече били сред хората.
Непосредствено и по един непринуден начин те общували с най-обикновените хора от народа –
работници, селяни и интелигенция. Техните песни и хорà се приемали съвсем естествено, защото
били близки до сърцата и душите на хората. Песните, които изпълнявали, се запявали от всички.
Ето чудодейната сила на този състав, която всички разбирали и ценели, и която го правела
неподражаем.“
Тодор Ковачки „Бистришка четворка“ изд. 2001 г.
„Славата, която „Бистришка четворка” жънела по всички кътчета на България, не можела да
остане незабелязана. Съставът се наложил като чудесен изпълнител на автентичен фолклор и
естествено бил предпочитан при представителните турнета на наши танцови групи в чужбина.
Те гастролирали както самостоятелно, така и като съпровод на танцьори и певци. Небивалият
им успех при тези прояви се дължал на голямото им майсторство като инструменталисти и на
народния характер на техните инструменти, което чуждестранните слушатели ценели особено
много.“
Тодор Ковачки „Бистришка четворка“ изд. 2001 г.
В периода 1936 – 1943 г. „Бистришка четворка“ осъществява няколко турнета зад граница.
През лятото на 1936 г. гъдуларят Йордан Белкин от състава на „Бистришка четворка“ е включен
в групата фолклорни изпълнители (танцьори и музиканти), които заминават за Берлин, Германия,
за да участват в тържествата, посветени на Единадесетата лятна олимпиада.
През юли 1937 г. „Бистришка четворка“ заминава на едномесечно турне в Югославия, включващо
градовете Белград, Любляна, Загреб, Сплит, Дубровник, Смедерево, Нишка баня, Върнишка баня,
Сараево, Ягодина и др.
През януари и февруари 1938 г. „Бистришка четворка“ и танцова група „Ръченица“ под
ръководството на Мирчо Смрикаров, осъществяват турне в Германия.
„Дадени са представления във Франкфурт на Майн, Франкфурт на Одер, Кьолн, Хановер, Кобург
и др. Това турне е отразено в бр. 5596/февруари 1938 г. на в. „Зора“, където под заглавието „Нашата
танцова група в Кобург“ следва текст: „През последната си обиколка в Германия танцовата
група „Ръченица“, водена от г-н Мирчо Смрикаров, е имала един спектакъл на 25-и миналия месец
в Кобург. На представлението в градската опера е присъствал и бившият цар Фердинанд, който
през антракта повикал при себе си водача на групата и разговарял с него, като изразил възторга
си от играта на танцовата група. След това той поканил българите на обяд в двореца си.“
На другия ден по обед със специално изпратени за тях автомобили, българите били отведени в
двореца на Кобург, където им бил сервиран чисто български обяд – чорба, гювеч и др. След обяда
трупата била приета от самия Фердинанд в отделен салон, който пил кафе с тях, и пред когото
те изиграли няколко шопски хорà.“
Тодор Ковачки „Бистришка четворка“ изд. 2001 г.
През юни 1938 г. „Бистришка четворка“ и танцовата група на Руска Колева участват в тържествата
по случай IV народен събор и конгрес на германската организация „Сила чрез радост“ в Хамбург.
„През 1938 г. се получила покана за участие на българска фолклорна група във връзка с
провеждането на големи международни тържества в Ница, Франция. За такава била определена
групата на Руска Колева, която вече отлично познавала възможностите на „Бистришка
четворка”. Участието на българската група е най-добре отразено в дописката на кореспондента
на в. „Нова камбана“ В. Ников в броя от 27.08.1938 г.: „От 13 до 15 август тук се състояха големи
международни фолклорни тържества, в които взеха участие 18 нации, между тях и българската
танцова група на Руска Колева, която пожъна огромни успехи и бе предмет на особено внимание
от страна на публиката и официалните власти на Ница. За игрите на нашата танцова група
ежедневникът „Еклерьор де Ница“ пише: „Българската танцова група пожъна най-голям успех. Тя
бе обладана от един демон на танца и играчите в ритъма на народните песни, с красиви и бързи
движения изпълниха живописни хора и танци.“ След фестивала ръководителят на групата К.
Магеров и Руска Колева организират и осъществяват няколко концерта на френската Ривиера,
като посещават градовете Монте Карло, Кан, Сан Рафаел и др. След заслужен успех групата,
минавайки през Венеция, Милано и Триест се завръща в България.“
Тодор Ковачки „Бистришка четворка“ изд. 2001 г.
През юли 1939 г. „Бистришка четворка“ и групата на Руска Колева участват в тържествата по
случай V конгрес на организацията „Сила чрез радост“ в Хамбург и Щутгарт, Германия. По този
повод в. „Зора“ от 26.06.1939 г. пише: „Снощи в Хамбургския театър „Уфа палас“, който побира
5000 зрители, чуждестранните танцови групи представиха своите изпълнения. Нашите играха
ръченица. Салонът се оживи. Бурни ръкопляскания заглушиха всичко. А когато четворицата
шопи заиграха своя типичен танц, възхищението беше още по-голямо.“ В отчетния доклад на
редактора на в. „Земеделска задруга“ В. Сиространов за събитието пише: „В Щутгарт групата бе
предмет на особено внимание. По време на четирите дни, прекарани в този град, нашите играчи
имаха възможност да покажат пред многохилядната публика майсторството си и да спечелят
симпатиите й. Същите успехи имаше и прочутата „Бистришка четворка”, която свири на народни
инструменти и игра хорà със забележителен резултат.“
„След окупацията на Македония националният комитет „Труд и радост“, заедно с военните
власти, организирали едно турне на сборна група с цел да бъдат изнесени редица концерти пред
българските войници. В групата са включени певицата Атанаска Тодорова, хумористът Кирил
Лучански, оркестърът на Карло Илиев, „Бистришка четворка” и др. В продължение на няколко
седмици през 1942 г. групата обикаля местата, където има българска войска: Скопие, Охрид,
Лесковец, Прилеп, Велес, Струмица и др.“
Тодор Ковачки „Бистришка четворка“ изд. 2001 г.
През 1943 г. „Бистришка четворка“ заедно с Петко Стайнов и Марин Големинов участвала в
културни тържества в Германия. Представена била танцовата драма „Нестинарка“ на М. Големинов,
а „Бистришка четворка” се изявила със самостоятелна програма. По спомени на Деян Матеин във
Франкфурт на Майн въздушна тревога ги е принудила да се крият в скривалище.
Друг интересен факт е, че през 1939 г. музикантите от „Бистришка четворка” са били поканени
от композитора Добри Христов за участие в турне в САЩ. За съжаление избухването на Втората
световна война осуетява осъществяването на това пътуване.
Първото излъчване по радиото на запис от грамофонна плоча с изпълнение на „Бистришка
четворка” става в сутрешната емисия на народна музика на 18.11.1940 г.
Най-пълна колекция със записи на „Бистришка четворка” притежава американският гражданин
Лари Уайнър, който от години задълбочено изследва българския фолклор. Л. Уайнър разполага
със значителен аудио архив на изпълнения на български певци, инструменталисти и танцьори
от последните 50 години. Богатата си колекция от записи с фолклорна музика, включително от
периода между двете световни войни, Лари Уайнър е предоставил на Академията за музикално и
танцово изкуство в Пловдив. За целите на настоящото честване Л. Уайнър предостави общо десет
дигитализирани записа на изпълнения на „Бистришка четворка”, оригинално записани вероятно
около 1940 г. върху пет грамофонни плочи под марката „Орфей“ на фабриката на Симеон Петров
„Симонавия“.
В книгата си „Бистришка четворка“ Тодор Ковачки пише: „Симонавия“ – предприятие за
производство на части за велосипеди „Пежо“, грамофони и грамофонни плочи. Предприемчивият
Симеон Петров започва производството на грамофонни плочи през 1924 г., като фабриката му
работи до национализацията. След това предприятието се преименува на „Радиопром“ и през
1965 г. става „Балкантон“. В първите години Симеон Петров води изпълнителите в чужбина,
найнапред във Франция, където прави записите и фабрикува плочите, а след това ги продава в
България. През 1928 г. Петров внася първата записваща апаратура от фирмата „Пате-Фрер“ –
Париж. […] Поради това, че не притежава собствено студио, Петров използва за записи салоните
на „Модерен театър“ и театър „Роял“.
Интересна история, свързана с използването на записи на „Бистришка четворка” в предаванията
на Радио София, разказва в. „Стандарт“ от 04.05.2002 г. Под заглавието „Плейбек за гайда и гъдулка”
четем: „…”Бистришка четворка” със сигурност е първата музикална група в България, ползвала
плейбек. Това става през зимата на 1939-1940 г. Намръзналите селски таланти приключват първото
си изпълнение, след което следва пауза за новините. А те са доста дълги – фронтовете на започналата
вече Втора световна война осигуряват обилна информация. През това време бистричаните така
се стоплят и отпускат, че направо заспиват. И когато отново идва редът им да свирят, ужасената
говорителка вижда четиримата шопи, клюмнали по столовете и яко похъркващи пред, слава Богу,
още невключения микрофон. Но тя и звукотехникът (както са наричали тогава звукооператорите)
не губят присъствие на духа и веднага пускат тяхно изпълнение, вече записано на плочите на
“Симонавия”“.
Оркестрантите от „Бистришка четворка“ са в основата на създаването на самодейният ансамбъл
„Бистрица“, който съществува и понастоящем към народно читалище „Св. Цар Борис I – 1909“ в
село Бистрица. През 1950 г. четиримата музиканти се вливат в състава на ансамбъла и изпълняват
ръководна роля в работата му. През годините Деян Матеин е сътрудничил на Филип Кутев за
изграждане на танцовия репертоар на Държавния ансамбъл за народни танци.
Самодейците от ансамбъл „Бистрица“ с обич и гордост съхраняват богатото фолклорно
наследство и огнения дух на автентичния шопски фолклор. Сред най-престижните отличия на
ансамбъла е „Европейската награда за фолклорно изкуство” за отлични постижения в областта на
традиционната музикална култура, връчена от фондация „Алфред Топфер” в Хамбург през 1978
г. Сърцето на настоящия ансамбъл са Бистришките баби, които през 2005 г. ЮНЕСКО включи в
списъка „Шедьоври на нематериалното културно наследство на човечеството”.
Информацията е подготвена от екип самодейци от ансамбъл „Бистрица“:
Здравка Джорева-Пенева,
Анелия Овнарска-Милушева,
Александра Сайкова-Борисова и
Боян Малинов.
Екипът благодари за помощта на:
доц. д-р Венцислав Димов,
д-р Антоанета Радославова-Дойчева,
Захари Миленков,
Димитър Христов,
Дина Колева и
родовите наследници на музикантите от с. Бистрица.