На 11 май 2019 г. от 18.00 ч. се проведе двучасов концерт-спектакъл по случай 110 г. Народно читалище „Св. Цар Босрис I – 1909“ и 70-години ансамбъл „Бистрица“.

В концерта взеха участие бистричани – потомци на създателите на Ансамбъла, Младежки танцов състав с ръководител Стефан Маджаров, оркестър „Бистрица“ с ръководител Васил Методиев, ансамбъл „Бистрица“ и „Бистришките баби“ с хореограф и ръководител Дина Колева, както и деца на участниците в Ансамбъла. Всички те представиха един невероятен концерт-спектакъл, чрез който зрителите в залата имахме възможността „да надникнем зад завесата на времето и да се пренесем за малко в селото на нашите баби и дядовци, сътворили невероятно богатство от песни, музика, танци и костюми.“

   Във фоайето на Читалището гостите имаха възможност да разгледат изложба на автентични носии, които са от личните колекции на Внучките на „Бистришките баби“–това са момичетата, които са последователи на творческия труд на Дина Колева. Всички те носят дълбоко в сърцата си обичта към народното творчество и към традициите, и от много години се увличат не само по костюми от шопския край.

За опазване на бистришкия автентичен фолклор ръководството на Читалището връчи грамоти, плакети и цветя на: Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Дана Овнарска, Петър Батлачки и Стефан Маджаров – настоящ председател на НЧ „Св. Цар Борис I – 1909“.

Огромен букет, дълбок поклон на признателност и уважение от всички участници, и колеги за  ДИНА КОЛЕВА – жената „с голямо сърце, която не е пожалила знания и сили, и благодарение на която до ден днешен е запазен и се предава от поколение на поколение автентичния бистришки фолклор“!

   Съюза на  софийските читалища, в лицето на Дени Евстатиева, връчи  медал и грамота за високи творчески постижения по повод 70 год. творческа дейност на Дина Колева и на ансамбъл „Бистрица“.

Читалището получи поздравтелен адрес от Министерство на културата, както и поздравителни адреси и цветя от CIOFF – Международен Съвет на Организаторите на Фестивали за Фолклор и Традиционни Изкуства към ЮНЕСКО, Район Панчарево, читалище „Аура“ – София, читалище „Виделина“ – Панчарево, читалище „Пробуда“ – с. Железница и Група за народни танци „Бистрица“.

В края на тържеството, специално за читателите на „Софийски вестник“,  на въпроса: Какво е за теб Читалището в Бистрица?, получих отговор от двама от дългогодишните самодейци и членове на читалищното настоятелство – Здравка Джорева- Пенева [над 30години участва активно в читалищната дейност]: „Читалището е моят духовен дом, точка на свързване между минало и бъдеще, място, което изгражда общност, обединява единомишленици в творчество и труд за съхраняване на духовността“. Васил Методиев, ръководител на оркестър „Бистрица“: „Повече от 32 години от съзнателния ми живот са преминали там, една частичка от 110-те години на Читалището и 70-те години на Ансамбъла – с отговорността и емоцията да си до извора, и да живееш като част от него. С признателност към всички танцьори, певици, певци и музиканти!“

Как се ражда културното средище в Бистрица?

   Идеята възниква благодарение на будния ум на бистричанина Младен Ангелов Амзин, известен повече като Бай Денко. Роден през 1863 г. в Бистрица, самоук интелектуалец, той успява да се сприятели с наши и с чужди видни личности като проф. Иван Шишманов, Иван Вазов, английския журналист Джеймс Баучер и много др.  След уволнението му от военна служба през 1886 г. той става строителен предприемач. Купува къща и я ремонтира на собствени разноски. Съмишленици и помощници е имал в лицето на учителите и свещеника на селото Отец Драгомир Котев. Годината е 1909 и реализирането на идеята на Бай Денко е увенчана с успех – на 9 май под мотото: „ Възраждане, просвета, честен труд“ е осветено първото читалище в Софийското поле – „Св. Цар Борис I“. Тогава в селото е имало 300 къщи и 10-на кръчми. Дейността на библиотеката започва с дарените от Бай Денко  40 тома книжнина. Днес читалищната библиотека разполага с богат книжен фонд, който непрекъснато се обновява.

   От 1968 г. Читалището се помещава в настоящата новопостроена сграда. В строителството участва и населението на селото, като професионални строители са трудови войски, под командването на бистричанина Генерал Захари Филипов.

Основен приоритет в дейността на Читалището е издирване, съхраняване и популяризиране на местния песенен, музикален и танцов фолклор. Първите, които допринасят за това са музикантите от Бистришката четворка. Четворката е първият оркестър за народна музика, стартирал изпълнения на живо по Българското национално радио. До 1949 г. в Бистрица е имало две фолклорни групи – едната предимно танцова, под ръководството на Трайко Гергов и другата е била Бистришката четворка, под ръководствово на Деян Матейн. Двете групи се обединяват и така се дава началото на читалищния ансамбъл „Бистрица“. От началото до ден днешен репертоарът му винаги е бил изграден на базата на бистришките песни, танци и обичаи. Още в първите години след създаването си, в лицето на Деян Матейн изгражда сътрудничество с Държавния ансамбъл с ръководител Филип Кутев. По този начин бистришките танци и музика стават основа за изграждане на шопския репертоар на Държавния ансамбъл. Към ансамбъл „Бистрица“ се създава и хор, под ръковдоството на Райна Димитрова.

След смъртта на Трайко Гергов, ръководител на Ансамбъла е Петър Батлачки. През годините  ръководители са били още: Иван Тодоров, Андрей Коларов и по настояще Дина Колева.

   Създаден през 1949 г. ансамбъл „Бистрица“ достига един от върховете в самодейното изкуство през 1978 г., когато получава Европейската награда за фолклорно изкуство, присъдена от фондация „Алфред Тьопфер“ за изключителни постижения и заслуги в областта на традиционната музикална култура. Ансамбъла и „Бистришките баби“ са изнасяли представления в САЩ, Англия, Русия, Мароко, Франция, Италия, Германия, Унгария, Белгия, Чехия, Испания, Литва, Латвия,Хърватска, Словения, Армения, Австрия, Турция, Гърция, Тайван. Филмирани са от телевизия ВВС и японската национална телевизия, както и от много други телевизии.

   Международно отличие притежава и Оркестъра на Ансамбъла. На един от най-значимите европейски фолклорни фестивали „Закопане“ им бе връчен „Бронзов Чан“.  „Златен Чан“ получават „Бистришките баби“, а „Сребърна брадва“ получава целия ансамбъл. През 2016 г. режисьорът Росен Елезов и сценаристът Хелия Чавдарова създават документален филм „Гласове от Холоцена“, който разказва за безценното древно съкровище на шопския триглас, съхранено до днешни дни в пеенето на „Бистришките баби“. А именно това пеене буди научен интерес още през 1980 г. у австрийския музиколог Жералд Меснер, който защитава докторска дисертация на тема „Интерференционната диафония в село Бистрица“. Безспорно най-значимото отличие, прославило България, е признанието от ЮНЕСКО на шопския триглас, в изпълнение на „Бистришките баби“, за Шедьовър на нематериалното културно наследство на човечеството. За своята дългогодишна работа и отдаденост за съхранение на българската традиция, ръководителят на „Бистришките баби“ и на ансамбъла Дина Колева е наградена от Министерство на Културата с огърлие „Златен век“.

Към момента Читалището е дом на ансамбъл „Бистрица“, Детско-юношески танцов състав, певческа група „Шопкините“, няколко клуба по народни танци. От скоро функционират школа по пиано, групи по зумба, йога и айкидо. През годината се организират различни изложби, конкурси, празници и концерти. Културният център в Бистрица работи активно и  актуално за търсенията на съвременността.

През годините председатели на Читалището са били: Младен Ангелов [Бай Денко], Стоян Ценков, Драгомир Котев, Теодора Прокопова, Севда Гергова, Генерал Захари Филопов, Стоил Гергов, Стоянка Крушкина, Илия Дръндов, Асен Александров – племенник на Младен Ангелов. Настоящ председател е Стефан Маджаров.

„Очевидно е, че селото ни е дарено от Господ с изключително древно богатство, удивяващо и до ден днешен всеки човек, по четирите крайща на света, който се докосне до него. Нека сме горди пазители на това съровище и го предадем в неговата пълнота на следващите поколения. Читалището гледа с гордост и с надежда към най-младите самодейци на сцената и нека всички заедно да държим крепка тази крахка нишка на традицията, дошла до нас от древността, по която тече мъдростта и силата на народния ни дух!“ – Здравка Джорева.

Снимки от концерта може да разгледате ТУК.

Автор на статията: ВИЛИ Котева

Снимки: Владимира Григорова и архив