Игнажден и Мръсните дни
На 20-ти декември се отбелязва християнският празник в чест на свещеномъченик Игнатий Богоносец. Той e бил един от най-добрите ученици на св. апостол Йоан Богослов и е ръкоположен за втори архиепископ на град Антиохия.
Вярва се, че от Игнажден Божията майка се е замъчила да роди своя син Христос, който идва на този свят в коледната нощ. Дните през този период се наричат „мъчници“. С празника са свързвани надеждите за благополучие и късмет на семейството.
Според старите народните вярвания с Игнажден започва Новата година – Млада година, Нов ден, Млад месец, защото се свързва със зимното слънцестоене.
От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост.
Полазникът се чака с радост и благодарност. Той идва рано. Рано са станали и всички от семейството. Поздравява се с „Добро утро! На много весели години! Да ви е честита младата година!“. В ръката си задължително носи нещо, добре е това да са шумки, дърво, трески от дръвника. С пръчката бърка в огнището, разравя огъня, така че да изскочат много искри, и благославя: „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, яренца, теленца, жребенца, дечица, а най-вече мед масло, и бяла пшеница по сираци, сиромаси и по цял народ!“
В навечерието на 19-ти декември – точно преди Игнажден започва обреда „Пазене на квас“ и завършва на 1-ви януари – Васильовден. Две моми – едната първо дете, а другата – последно, замесват новато квас. В нея слагат стрити билки, набрани на Еньовден и го завиват в някой от ъглите на къщата. През цялата нощ до него стои една от жените, а останалите играят обредно хоро. Вярва се, че пазената квас лекува, пази къщата от магии, а жените привличат с него избраниците си.
На Игнажден се избира и бъдникът, който ще гори на 24-ти декември. В Ботевградско се сече от ерген, празнично облечен и като го внася в дома казва: „Славите ли млада Бога?“, а домашните отговарят: „Славиме, славиме, добре ни дошел.“ Тогава той влиза в къщата и казва: „Язе в къщата и Бог с мене.“ При огнището миросват дървото, а момите му пеят.
На Игнажден се измитат саждите от комина и заедно с метлата се изхвърлят във вода, за да се отнесе всичко лошо и да върви като по вода напред през годината. Който излезе от къщата, не бива да се връща с празни ръце. Жените раздават питки за здраве и довършват новите си дрехи за идващите празници. Коледарите си избират „цар“. Вече могат да пеят коледарски песни и младите коледари усилено ги разучават.
На Игнажден се коли прасето и се започва правенето на наденици, кървавици, пача и друга зимнина. От него не се яде, защото още не е приключил коледният пост. Трапезата е постна. Правят се и кукли и превитаци. В източан България на този ден е първата за новата година кадена вечер. Нарича се така, защото най-възрастният обхожда къщата с тамян и въглен и окадява цялата къща.
Мръсни дни
Мръсни дни народа нарича периода от Бъдни вечер (в някои райони – от Игнажден) до Богоявление. В различните части на България се срещат още като мръсници, погани дни, погани вечери, караконджови дни, побожник, глуите дни.
В християнския смисъл това са некръстените дни, в които новородения Исус Христос не е получил все още Светото Кръщене.
Всички участници в обредите в периода между Бъдни вечер и Богоявление – коледари, сурвакари, кукери, бабугери, джамали, русалии, извършват ритуали, които целят да предпазят хората от злите сили.
Мръсните дни са период на тревога и опасения, че злите сили могат да навредят на семейството, да провалят реколтата и да разболеят добитъка. Затова се спазват много забрани: не се правят седенки, годежи и сватби; не се прави помен; не мият, не се къпят и не перат, защото водата преди Водици не е пречистена и носи болести; не се работи вечер. Ако се роди дете, се лекува, за да не го залюби змей или змеица.
Най-опасни от бродещите духове през мръсните дни са караконджолите. Според описанията на народа това е космат човек, с голяма глава, с рога и опашка, с едно око и един крак; друго описание е като човек – половин кон или кон с човешка глава. Когато са на земята, караконджолите излизат само нощем до първи петли. Те нападали замръкналите по пътищата пътници. Само коледарите, сурвакарите и кукерите не могат да бъдат нападнати, защото притежават магически сили.
Вярва се, че този период е най-подходящ за гадания, предсказания и магии. На Васильовден се гадае за годината, като в 12 люспи от лук, наредени край огнището, се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, което означава, че този месец ще е дъждовен.
Освен коледарите, които обикалят къщите и благославят семействата, животните и къщите, през мръсните дни по селата обикалят и маскирани групи от старци или джамали. Групите са само от мъже, предимно ергени. Всички са маскирани с животински кожи с козината на вън, с маски и чанове на кръста. Старецът е водачът и тази роля се изпълнява от единствения женен мъж в групата. Кукерите целят чрез специални магически танци и страшните маски да бъдат уплашени и прогонени завинаги злите духове, така че да има богата реколта през следващата стопанска година. Те обхождат домовете с пожелание за здраве, плодородие и благополучие.
Снимки: интернет