Бистришката четворка – Филмът и Гъдулката
Село Бистирца е известно не само с Бистришките баби и първото читалище в Софийска околия , а и с първия оркестър за народна музика, наречен отново по името на селото – Бистришка четворка.

Филмът е създаден през 2008 г. по идея на Георги Попов – Бебчо. В него за Четворката разказват: проф. Манол Тодоров – цигулар, гъдулар, музиколог и фолклорист; Ради Радев  – хореограф на „Шопски ансамбъл“; инж. Тодор Ковачки – автор на книгата за „Бистришката четворка“ и Дина Колева – хореограф на „Ансамбъл Бистрица“ и ръководител на „Бистришките баби“.

Ето какво пише за Бистришката четворка и големият гъдулар Ангел Добрев, един от най-старите и уважавани членове на оркестъра за народна музика на Българското национално радио: 

„Уважаеми българи, В деня на Народните будители ми се иска да разкажа за членовете на Бистришката четворка, които считаме за родоначалници на професионалното оркестрово музициране в народната ни музика. … Същите първи застават пред микрофоните на БНР и стават неразделна част от програмите в зората на националната медия. Всеки от музикантите в малкия оркестър носи своята история. Деян Матеин е тамбурист. Първата си тамбура прави от една дървена главина. Постепенно се учи да свири и на флигорна, цигулка и тъпан. Участва активно в сформирането на „Бистришката четворка“ и е в основата на всички прояви на състава. Ангел Кривински пък от малък започва да свири на гайда, която не изпуска до края на живота си. Основното му занятие е земеделие. Свири в състава през цялото му съществуване, във всички турнета в страната и чужбина. Знаел наизуст целия репертоар от над 300 образци и често подсещал останалите за съдържанието им. Стоян Рангелов имал голямо желание да свири, но липсата на средства дълго време не му позволява да осъществи тая своя мечта. Негови близки му помагат да купи първия си кларинет. В началото той е поканен да допълни състава като кларинетист, но по-късно започва да свири и на кавал. През годините Стоян обучава много млади народни музиканти. Четвъртият член на групата е Йордан Белкин – гъдулар. Почти до края на живота си работи като шивач. Артистичен и обаятелен, той владее гъдулката до съвършенство и се изявява като певец и танцьор в концерти и участия на четворката. Разболява се тежко през 1960 г. Смъртта му през 1963 г. е и краят на „Бистришката четворка“. Всички музиканти от групата имат изключителни заслуги за развитието на българският фолклор. Деян Матеин, заедно с Филип Кутев и Иван Кавалджиев, е сред основателите на Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Четворката работи с хоровата капела „Светослав Обретенов“, с трупата на Народния театър „Иван Вазов”. Съвместно с първия наш хореограф Борис Цонев, ръководител на първия танцов ансамбъл „Българска китка”, четворката изнася много концерти в страната и чужбина. Участва и в балета „Под нашето небе” по музика на Христо Манолов. Четиримата музиканти оставят в наследство на съселяните си от Бистрица и фолклорен състав към читалището „Свети Цар Борис I – 1909 г.“ За мене беше чест и огромно вълнение да възстановя гъдулката на Йордан Белкин и след толкова години „мълчание”, тя отново да прозвучи на Тържествения концерт – годишнина от създаването на групата. Прилагам няколко снимки от работния процес.“ – 2016 г.

  

Ангел Добрев реставрира гъдулката на Йордан Белкин и засвири на нея пред бистричани на концерта по случай 80-годишнината от създаването на „Бистришка четворка“.

Следва продължение ….