9 и 12 декември – Света Анна и Свети Спиридон
На 9 декември се почита зачатието на Света Анна – майка на Богородица. Света Анна се смята за покровителка на брака, семейството, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните жени.
Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството, денят се свързва и с обръщането на Слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене).
На този ден бременните жени не трябва да работят, за да им е леко раждането. Не бива да боядисват вълна, нито да се работи с вълна, за да не се разболяват децата и да се раждат живи агънца. Според народните вярвания мъжете трябва да останат целия ден в селото. Напуснат ли границите му, могат да се натъкнат на самодиви и никога повече да не се върнат.
Анинден е свързан с много гадания и е един от дните в годината, в който е важно какъв човек ще прекрачи пръв прага на къщата. Ако полазникът е мъж, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако човекът е добър, годината ще е здрава и плодородна. Момите пък посаждат пшеница в гърне и топят клонки от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през следващата година, и то за добър момък.
Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и магии. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно установяват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват около огъня като мушици. Стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо около стопанските постройки, за да ги прогонят. Жените предпазват добитъка като го ръсят със светена вода и мажат виметата на кравите, козите и овцете със смес от чесън, въглен и мас.
12 декември – Свети Спиридон
Свети Спиридон е един от великите чудотворци на IV век. Имал дар да лекува различни болести и при него идвали хора от всички краища, до които достигала славата му.
Според народните вярвания той предпазва хората от обриви, пъпки и рани, ушни заболявания. На празника му не бива да се работи, за да не се разболяват хората от коварната болест, а жените раздавали колаци, специално приготвени за празника.
Вярва се, че Св. Спиридон пръв открил как да се направи здрав съд от глина. В началото опитвал само с глина, но все не успявал. Огорчен от неуспеха, той се разплакал, сълзите му закапали върху колелото и глината станала податлива. Направил съда, опекъл го и така дал този занаят на хората. Затова Свети Спиридон се смята за покровител на грънчарите, керемидчии, тухлари – занаятчиите.
В някои райони на страната се почита и като патрон на обущарите, свързан с чудо, което Свети Спиридон направил, когато залепил отрязаната на едно магаре глава и то оживяло.
На други места в България празникът се отбелязва за здраве на добитъка и конете. Подобно на Тодоровден жените приготвят погачи и ги раздават, тичайки като кобили.
В селищата около Троянския Балкан съществува и поверие, че на 12 декември слънцето спира да се движи и поема обратния път към лятото.
Снимки: интернет