4, 5 и 6 декември – Света Варвара, Свети Сава и Никулден
Света Варвара е християнска великомъченица, красива и праведна, претърпяла страдания за силната си вяра. Паметта й се почита както в православната църква, така и в католическата на 4 декември. Счита се за покровителка на починалите от внезапна смърт, които са нямали време да се покаят и причестят.
В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка“, подобно на Св. Екатерина.
В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „Баба Шарка“, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир за изтриване на ръцете. Във Влашко се вярва, че ако мъж заколи кокошка на Варвара и Савара, все едно че коли самата Баба Шарка.
В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка. За здраве и за омилостивяване на болестите жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават. Празникът е неделим от комплекса Сава и Никулден, както и от предхождащия го Андреевден.
В Тракийско Св. Варвара е приета и за покровителка на домашните птици. На този ден всяка стопанка носи на кокошките си варена царевица или жито. Оставя ги на земята и наоколо завива въже във формата на кръг, за да не се пръскат птиците по чуждите дворове.
Също така в отделни региони от рано сутринта по къщите обикалят дружини от девойки-варварки, облечени с нови дрехи. Те благославят стопаните и пеят обредни песни за здраве и плодородие. Момите се наричат варварки, а самият празник – женска Коледа, защото в него участват само момичета.
Този ден по седенките се извършвали гадания коя девойка за кой момък ще се омъжи.
В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара, Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“.
На 5 декември православната църква чества Свети Сава Освещени. В края на живота си той получил богато наследство, което използвал, за да построи множество манастири и болници.
В някои места смятат Свети Сава за покровител на вълците (вълчи пастир). Затова дните от 4-ти до 6-ти декември се наричат Вълчи празници, а на други места това се прави около Трифон Зарезан или след Свети Мина.
Най-често Сава е представена като светица – покровителка на чумата. Българинът смята, че тя е сестра на Варвара, а неин брат е св. Никола.
Сава е свързана и с плодовитостта, затова на този ден бездетните булки изпълнявали ритуал, заедно с най-старата жена в дома. Заедно приготвят обреден хляб, който имал силата да донесе рожба на бездетните жени. Невестата сеела брашното с обърнато наопаки сито, а бабата произнасяла ритуално: „Обърни ситото, за да ти се обърне коремът!“.
На Савинден се подготвя Никулденската трапеза, а на някои места приготвят в чест на мъртвите варено жито и го раздават на гробищата за помен.
Никулден
В православната вяра на българите светецът Николай Мирликийски (Свети Никола), чието име означава „Побеждаващ“, се почита като патрон на рибарите. Според народнохристиянския мит за подялбата на света нему се паднали моретата, реките, езерата. Той е господар на целия подводен свят – рибите и водните демони.
Задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на риба, чието тяло е покрито с люспи. Най-често това е шаран, тъй като според поверието шаранът е „слуга на Св. Никола“. Веднъж, когато светецът плувал с лодката си в морето, силни вълни пропукали пода й. Св. Никола хванал един шаран и с него запушил пукнатината. Така спасил от удавяне своите спътници. Затова има обичай да се жертва шаран в чест на светеца. На този ден всеки трябва да си хапне риба. Народът казва: „На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе“.
Когато се приготвя шаранът или друга риба с люспи (мряна, платика), люспите не бива да се търкалят по земята и никой не бива да стъпва по тях, за да не го сполети беда. Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят, закопават в земята или се пускат в реката – вярва се, че така ще се опази и умножи плодородието и семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст и се нарича ”кръхче”, възрастните жени пришивали на капиците на децата, за да ги пази от зли сили и уроки. В деня на свети Никола на трапезата освен рибник и обредни хлябове, трябва да има и постни ястия: варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб.
В народната представа Свети Никола носи първия сняг – разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипват първите снежинки. Ако на Никулден се появи скреж, това е добре за зърнените култури. Известна е поговорката: „Днес му е денят, утре му е снегът“. На Никулден се правят предсказания за времето и бъдещата реколта.
Свети Никола се смята покровител на семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката. За свой патрон го почитат рибари, търговци, кираджии, воденичари, ловджии и банкери.
Снимки: интернет