02 МАЙ – Великден
Възкресение Христово е най-големият християнски празник честван през годината. В българската традиция Великден се свързва с победата на живота над смъртта. Неслучайно празникът се пада в разгара на пролетта, когато природата разцъфтява с пълна сила след дългата зима. С него завършва и Великият пост и идва време за изобилни трапези, гостувания у роднини и близки, празнични хора и всенародно веселие.
Празникът се предшества от Страстната седмица, през която траят страданията на Исус Христос.
На Велики четвъртък, преди изгрев, се боядисват червените яйца. Броят им трябва да бъде съобразен с броя на всички домашни, роднини и гости. Червеното се постигало с риган, набран специално на Еньовден. Боядисването се извършва от най-старата жена в домакинството. Преди да започне, стопанката пали свещ и се прекръства три пъти с думите: „Дай, Боже, догодина пак да посрещаме червено яйце!“. С първото яйце се прави кръстен знак върху челата на децата, а после и на всички останали (за здраве, хубост, щастие и предпазени от уроки, магии и всякакви злини). След това се оставя пред домашната икона на мястото на миналогодишното, по което се гадае за плодородието на годината (Ако се е запазило пълно – годината ще бъде пълна и плодородна.). Смята се, че червеното яйце предпазва момите от змейовете, които по това време грабят и залюбват моми и невести.
На Велики четвъртък се подновява и квасът за великденските обредни хлябове. За хляба се използва мълчана вода, донесена в зори от мома или млада невеста. Месачките са омъжени жени – предимно млади невести, които приготвят специален обреден хляб наречен „колак“ с едно бяло и едно червено яйце. На Великден хляба се носи в църквата да се благослови. Свещеникът чупи питката на две. Половината с бялото яйце оставя в църквата, а другата с червеното яйце се връща вкъщи и не се яде. Деня след Гергьовден се носи на нивата и се заравя при посевите, за да пази житото да няма градушка.
В много български християнски домове до домашния иконостас, редом с иконата – покровителка на дома, се съхранява специален дървен печат за обредни хлябове – прусурникът или просфорник, който е с отличаващи символи за всяка къща. С него се извършва „претворяването“ на хляба в тялото Христово.
Велики четвъртък е отреден и за пълно почистване на дома, тялото и душата. В този смисъл някои домашни дейности са разрешени, но не всички. На този ден и на всички четвъртъци до Спасовден не се работи нищо по градината, за да няма градушки. Вярва се, че преди Великден душите на мъртвите се „разпускат“ до Свети Дух, когато Господ си ги прибира.
На Разпети петък, през деня не се работи нищо и се спазва строг пост. Вечерта след службата, свещеникът раздава на всички стръкче здравец – символ на новия живот, който всеки може да отнесе и да засади в дома си.
Единствената разрешена дейност на Разпети петък е писането или шаренето на яйцата, които момите и младите жени приготвят за най-близките хора.
Вечерта срещу Великден всички отиват на тържествена литургия в черквата и се връщат вкъщи със запалени свещи. От този момент християните се поздравяват с „Христос воскресе!“ и отговор „Воистина воскресе!“.
На великденската трапеза се слага обредният хляб, който се разчупва и раздава на всички в семейството. Това е хляб за здраве, благополучие, щастлив дом, пълен хамбар, голяма кошара … Хлябове се подаряват на близките, на лазарската кумица, на кумовете и на роднините. През ХХ в. хляба постепенно е изместен от френския козунак. В него също се слагат яйца, но те вече са в тестото, а не отгоре. На трапезата предците ни слагали още баница, мекици, кокошка с лук (патица или гъска), „старец“, саздърма, печена луканка. Подобно на козунаците и агнешкото с дроб-сърмата (дробеница), са по-скоро съвременна традиция. В миналото за първи път то се слагало на Гергьовден.
Великден се празнува три дни. През тях на мегдана се играят великденски хора, които събирали млади и стари. Момите обличали най-красивите си премени, изработени от самите тях – така показвали не само хубост, но също трудолюбие и сръчност. Особено значение имали и великденските люлки. Всеки младеж гледал да залюлее своята избраница и така да й покаже чувствата си, а останалите девойки пеели обредни песни. Вярвало се е, че люлеенето предпазвало от похищението на змейове и самодиви, както и от болести, затова на люлките се качвали и млади невести и деца.
Седмицата след Великден се нарича Светлата седмица.
Снимки:интернет