24 и 25 АПРИЛ – Лазаровден и Цветница
Лазаровден е един от най-цветните и жизнерадостни пролетни празници в българския народен календар. Тази година той се пада на 24-ти април.
Подготовката за Лазаровден започва още след Тодоровден. Неомъжените моми се събират и учат лазарски песни. Две пеят, две отпяват и две шетат-играят. Тази, която е най-опитна и знае най-добре песните я наричат „четник“. А тази, която е по-малка и неопитна е „кошничар“- тя събира яйцата и дребните пари, които им дават стопаните на къщите.
На самия Лазаровден момичетата са сплетени на много тънки плитки наречени „редлета“, в тях са вплетени цветя, а върху главите им е поставено „койло“. Те са облечени с най-красивите невестенски дрехи и са закичени с пафти, гердани и пендари, защото по време на обикалянето може да ги хареса някой ерген за булка. Лазарките се събират още в ранни зори и започват да обикалят селото: „Бели шаторе, е Лазаре, що рано цъфтят е Лазаре на Лазарица …“. Пееят във всяка къща – на стопаните и децата за здраве, а на дома за берекет. Стопанката на къщата дарява момите с питки, орехи и пресни сурови яйца – символ на безсмъртието, които момичетата да боядисат на Велики четвъртък. Всички дарове се поднасят в сито, за да е „сита годината“. После ситото се търкулва и по начина, по който падне, се гадае за плодородието. Най-добрият знак е, ако дъното остане отгоре.На излизане от къщата пеят: „Пойдох, поведох, е Лазаре, коня на вода …“ и отиват в следващата.
Вярва се, че къща, която е посетена от лазарки, е щастлива и благословена.
На този празник цялата къща се украсява със свежи цветя. Жените месят питки, обредни хлябове без мазнина и малки хлебчета, които се раздават.
След лазаруването момичетата вече могат да момуват: да сресват косите като възрастните жени, да носят косичник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец или китка на главата си. Започват да ходят и по седенки, могат да „либят либовник“ и да бъдат поискани за жени. Смятало се, че ако девойка не е лазарувала, няма да се омъжи и може да бъде похитена от змей, както разказва тракийската легенда за Змейовата невеста.
Ой, Лазаре Лазаре!
Тука ни са казале,
Че има мома и момък:
Я момата годете,
Я момъка женете
Доде е вино червено
И тая бистра ракия!
Колко шума по гората,
Толко здраве на таз къща!
Колко дърва по полето,
Толко здраве на таз къща!
На Връбница продължават обредите свързани с лазаруването. Рано сутринта лазарките отиват до реката с китки цветя, оплетени върбови венчета или малки хлебчета, наречени „кукли“. На брега на реката лазарките се нареждат една до друга и всяка от тях пуска своята китка или венче, а „куклите“ поставят върху листа или парче дървесна кора. Лазарката, чиято кукла се понесе най-бързо, се провъзгласява за кумица на лазарките. Ритуалът е известен като кумичене. Останалите лазарки носят кумата на столче обратно до селото. Те спират да говорят с нея като знак на уважение – „говеене“. На третия ден от Великден лазарките отиват на гости на кумата, тя ги дарява с боядисани яйца и всичко, което е приготвила. Символично им дава прошка – освобождава ги от говеенето и те вече започват да говорят с нея. Започват да пеят песни, в които има молитви какви да бъдат момите и ергените – хубави, работливи, честни, силни …
Цветница се празнува не само от лазарките. Още преди изгрев стопанката на всяка къща замесва постен царевичен хляб с олио и вода. Слага в чиста торба парче от хляба, вино и наръч листа от царевица и отива на гробището. Там запалва шумата и докато тя гори, разговаря с починалия. Оставя му донесените дарове и отива на църква, където се отслужва молитва и се благославят върбови клонки. След службата домакинята взема от клонките, които прави на венец и окичва вратата на дома си, кандилото или домашната икона. Миналогодишните се изгарят и се хвърлят в градината на чисто място или се закачат в клонките на плодно дръвче. Вярва се, че тези клонки имат лековита сила – използват се при трудно раждане, болки в кръста и като лек за уплаха.
На Цветница също може да се яде риба. На трапезата има още варива и печени плодове или сладко жито за десерт. Пие се вино е се яде постен хляб. Не се консумира месо, тъй като Великият пост продължава.
Неделята, преди Великден е празник на цветята и на този ден завършва цикълът на моминските пролетни игри. Надвечер моми и ергени се събират на мегдана и за последен път играят лазарско хоро, което е първото сключено хоро, позволено да се играе след започване на великденските пости.