01, 06 и 09 МАЙ – Св. пророк Йеремия, Гергьовден и Томина неделя
Тази година на 1-ви май се честват няколко празника: денят преди Великден-Велика събота, Денят на труда и Св. Пророк Йеремия.
Свети пророк Йеремия
Според житието на свети пророк Йеремия, той живял 600 години преди Христа и предрекъл, че Бог ще изпрати своя син и наследник на земята.
Народните названия на празника са: Еремия, Ирмия, Ирминден, Ирима, Зъмски ден. Вярва се, че змиите излизат от дупките си на 1-ви март или на Благовещение, а на Св.Йеремия идва техния цар. На този ден, подобно на Благовец, също се гонят змиите.
… Бягайте, зъме и гущере,
Че е заран Еремия …
На някои места в Западна България се палят огньове, прескачат се за здраве и се изричат подобни думи.
Жените не трябва да предат и да плетат, за да не се влачат змиите след тях, а мъжете не орат и не сеят, за да не ерминяса зърното. В някои райони, този ден се празнува специално от бременните и още нераждалите жени. Те също не трябва да работят, за да не ерминясат (така са наричали неведомите болести, причинени от лоши очи и зли сили). На Ирминден знахари и билкари правят лекове, с които лекуват болните родилки.
В някои краища на България на Св.Йеремия момите събират вече цъфнали билки и цветя и ги слагат във вода. С тази вода си мият косите, за да се предпазят от главоболие през годината. На други места си слагат лепка (еньовче) по главите, че да й се лепят ергените.
В Родопите се сее зелето – да се свиват зелките, както се свиват змиите. Ловците хващат малки вълчета от леговищата, развеждат ги по къщите, а стопаните ги даряват с вълна, брашно,стар боб. Не се работи, за да не се привлича градушката (Св. Йермия носел градо в пояса си и ако не го зачитат го пуща по земята.).
6-ти май – Гергьовден, Ден на храбростта и празник на Българската армия
Гергьовден се отбелязва и от християни, и от мюсюлмани (Хъдърлез) в България.
Излязъл ми Свети Георги
Да обхожда посевите:
зимницата, летницата.
Обходил ги и си тръгнал.
В зеленото равно поле
го срещнала сура ламя,
опашата с три глави.
Провикнал се Свети Георги:
– Назад, назад сура ламя! …
Работната година на българския селянин започва на Гергьовден (покровител на земеделците и защитник на стадата) и свършва на Димитровден. През този период се пасат стадата навън и се извършват селскостопанските дейности.
Още преди изгрев слънце и преди да пропеят петлите хората се търкалят в утринната роса, за да не ги боли кръста през годината. Вярва се, че росата на Гергьовден има особена целебна сила, а дъждът е плодоносен – „всяка капка носи жълтица“.
След като слънцето изгрее жителите на селото се събират, за да се претеглят на кантар и да се люлеят на люлки, вързани на зелено дърво, за здраве, младите се закачат, говорят си, пеят любовни песни, към които вплитат имената на двама, които се харесват.
Рано сутринта се извеждат и животните на първа зелена паша. Овцата излязла първа от кошарата, се издоява ритуално през венче от пролетна зеленина или през сребърен пръстен. Украсяват се и ведрото за мляко, кошарата и вратата на кошарата.
Като курбан за светеца се коли първото родило се бяло мъжко агне. Агнето се украсява с венец от здравец и гергьовче. Коли се в градина под плодно дърво, а с кръвта се бележат праговете на вратата, за да не влизат у дома болести, и челата на децата, за да не ги хващат магии. Агнето се прекадява и се пече цяло.
Приготвеното агне се носи в църквата да се осветят и след службата се носят на общоселска трапеза – на този ден всички се събират да празнуват заедно извън селището – при оброчище, параклис или манастир. На трапезата се слага дроб сърма, обреден хляб (украсен с кошара и овце), квасено мляко, баница със сирене, мляко и ориз, жито, яйца и пресен чесън. Играят се Гергьовденски хора – „Хубав ден Великден, още по-хубав Гергьовден!“.
Денят след Гергьовден се взима „колеца“, на който е печено агнето и заедно с червеното яйце от хляба на Великден се носят на нивата. Там яйцето се закопава, а „колецо“ се побива, за да пази свети Георги посевите от градушки и други бедствия.
9-ти май – Томина неделя
Названието Томина неделя идва от името на неделния ден, на който според християнския календар възкръсналият Христос се явява на учениците и последователите си. Седмицата след Великден се нарича Светла, а Томината неделя слага завършека на великденския празничен цикъл.
На Томина неделя жените повторно боядисват яйца и ги раздават за душите на покойните си близки, като вярват, че така ще ги предпазят от превъплъщаване. Наричат този ден и „Великден на умрелите”, защото жените носят и раздават на гробището червени яйца за „Бог да прости”.
В Североизточна България и Бесарабия първият понеделник след Томина неделя се нарича „Софинден”, „Сувия”, „Сувинден”. Според народните представи този ден е „хаталия” – лош ден. Затова се спазват някои забрани. Жените не перат и не трябва да сушат дрехите. Стопаните не копаят и не сеят, „за да не изсъхва храната”. Не се вари мляко, за “да не се вдига” млякото на говедата и да не стават рани. На Софинден се изпълнява и стар обичай за предпазване на хора и добитъка от болестта „топалък” – да не окуцяват. Рано сутринта на празника, още преди да е изгряло слънцето, жените връзват на един кол на оградата вълнен парцал или мъжки навуща и наричат: ”Тука да остане топалъка!” и „Кол да куца, кон да не куца, кол да куца, вол да не куца, кол да куца, чиляк да не куца!”
Снимки: интернет