Бистришките баби и техните внучки в Белгия – Брюксел и Гент от 05.09. до 12.09.2001 г.
През 2001 г. групата на „Бистришките баби и техните внучки“ направихме запис на част от репертоара си в звукозаписната компания GEGA new.
Същата година, управителят на компанията, г-жа Маринова, организира участие на цялата група осъществила записа на диска във фолклорен фестивал в Белгия.
Средствата за път, храна и спане бяха изцяло за сметка на фестивала.
Наехме голям автобус, с цел да можем всички (20 певици) да пътуваме удобно до Белгия. Въпреки това, пътят беше дълъг и изморителен. Понякога се възхищавах на бабите – сядаха на местата си и така пътуваха без да се местят и негодуват. Приказваха си, пееха, смееха се. Кротки и безкрайно търпеливи.
Пристигнахме в град Гент рано сутринта. Северен град със специфична архитектура, много цветя, чист и приветлив. През центъра минаваше пълноводна река, тиха и спокойна.
Настаниха ни в хотел в града, в 11 двойни стаи. Имахме и свободно време, което използвахме, за да се разходим и се порадваме на красивия град.
08 септември
Концертът ни в град Гент се състоя в голяма катедрала, вътре в която имаше изградена дървена сцена. На сцената бяха поставени и стойки за ноти.
Отвън на площада бяха наредени павилиони с различни традиционни предмети и дискове с музика на участващите във фестивала състави. Там беше и нашият диск, продаван от представител на компанията GEGA new.
Направихме репетиция от 12.00 до 13.00 часа, след което ни настаниха в гримьорни в „Синт-Ваво Сшоол“. Облякохме носиите и се отправихме към сцената. В 14.00 часа концертът започна. Той се състоеше от две части, всяка по 40 минути. Целият концерт се записваше от радиото. Освен записаните в диска, изпяхме и още много други песни. Момичетата направиха обичая „Лазаруване“, пяха няколко песни самостоятелно и няколко заедно с бабите. През почивката при нас дойде една оперна певица – българка. Поздрави ни и каза: „Правете по дълги паузи за аплодисменти, за да вземате малко въздух! Как пеете толкова време непрекъснато – просто е невероятно“. Благодарихме ѝ, след което концертът продължи.
Всичко мина великолепно. Бяхме уморени, но доволни от представянето си и приема на публиката.
09 септември
Рано сутринта отпътувахме за Брюксел. Настаниха ни в пет звезден хотел, „Grand Hotel Mercure”. Специално от Англия (с влака под Ламанша) пристигна и нашата приятелка, Джуди Грийнуел, за да се видим и да присъства на концерта.
От 13.30 до 14.45 часа имахме репетиция.
Концертът щеше да се проведе в Кралския дворец, където за целта бе направена сцена в двора, наредени столове, украса. Автобусът спря на площада и трябваше да вървим пеша с тежките си костюми и огромния си реквизит на ръце до страничен вход, където през пропускателен пункт да влезем вътре. Изведнъж заваля силен дъжд, ръцете ни заети няма как да се пазим с чадър. Баба Севда вика: „А леле, колко ли бистричани си викат – блазе им на тия баби, ако можеха да ни видят сега“. Влязохме в двореца, оставихме багажа и ни разведоха да го разгледаме. Навън продължаваше да вали и се наложи да сглобят подиум вътре в една от красивите зали. Бързо наредиха столове и публиката започна да влиза. През това време ние правехме скоростна промяна на програмата. Пространството беше тясно и не позволяваше представянето на обичаи. Започнахме точно на време в 15:15 часа. Отново имахме две части по 40 минути. Концертът мина добре, публиката ни прие радушно и с много аплодисменти. Снимахме се.
Шефът на охраната хареса много красивите ни и талантливи момичета и ги покани на вечерна разходка в Брюксел, а те бяха щастливи и доволни от преживяното.
Групата представила ни в Белгия беше в състав:
Бистришките баби: Дина Колева, Дана Овнарска, Гергинка Вайова, Севда Гергова,Надежда Пашалийска, Крема Гьорева, Мара Ценкова, Евдокия Батлачка.
Момичета: Елена Пашалийска, Людмила Спасова, Йонка Петкова, Здравка Джорева, Боряна Маджарова, Анелия Игликина, Даниела Карчина, Ангелина Николчова, Камелия Ковачка, Велислава Петрова.
На 10 септември отпътувахме за България. Аз слязох във Вюзбург- Германия при съпруга ми, който работеше там. Момичетата и бабите продължиха към България, като на една от границите на 11 септември видели ужасяващия репортаж за падането на кулите “Близнаци“ в САЩ.
Автор: Дина Колева
Снимки: личен архив