Женски месец
Днес често се казва, че месец март е женски месец. Дали това е свързано с хилядолетни остатъци от почитта към Велика тракийска Богиня, със старата ни традиционна култура и образа на Баба Марта, със християнската религия и идеалът Богородица, със социалистическото празнуване на деня на жената-работничка или е комбинация от всичко това, заедно с природното пролетно възраждане на живота и чисто женската природа да ражда и да бъде майка?
Не е нужно да се спори. Ясно е, че идеята за женското начало е свързана с раждането на нов живот и майчинството… та, месец март е месецът на жената, на майката, на „душата и красотата на дома“. Старата българска мъдрост, извираща от предания, легенди, приказки, пословици и песни, рисува образа на жената–майка свята като майката-земя, божествена като хляба, свързана с плодородието и благоденствието. Жената носи и съхранява живота. Тя е във връзка със стихийте на земята и подземния свят и сякаш по-лесно „завръзва връзки“ с демони и всякакви свръхестествени сили, и се бори с тях. Запазена женска територия са много обредни моменти от традиционния български бит – месене на хлябове, магии за плодородие, напявания, баения, израждания и много други.
Красотата и нравствените добродетели на българката са възпяти в не една или две песни, нарисувани са в не една или две картини …. Грееща като ясна Зорница в небето, със снага – тънка топола, очите ѝ – тъмни череши, страните ѝ червени ябълки. На уста ѝ ясно слънце грее, в коси ѝ бен вятър вилнее. В ръцете ѝ сгушено малко детенце …. Българката е майка-закрилница, любима , създаваща и даряваща любов. А месец март е повече от подходящ да покажем на своите майки колко ги ценим, колко ги обичаме и колко сме благодарни, за грижата, с която са ни обградили.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева