20 юли – Илинден
Старозаветния пророк Илия се появява, за да върне еврейския народ към бог Яхве, защото под влияние на Езавел, съпругата на цар Ахив, бил въведен култа към Ваал-божество на природата, отговарящ за дъжда, гръмотевицата и светкавицата.
Св. Илия е единственият от всички светии, който е взет жив на небето. Старият завет разказва, че веднъж Илия стигнал до бреговете на река Йордан заедно с ученика си Елисей. Светецът свалил кожуха си и ударил водата с него. Тя се разделила и двамата преминали по сухо. Изведнъж се извила вихрушка и от небето се спуснала огнена колесница с огнени коне и отнесла пророка. Когато отлитал кожуха му паднал на земята и Елисей го взел.
В българския фолклор св. Илия е владетел на гръмотевиците, затова денят му се почита срещу гръмотевиците. Вярва се, че ако на празника гърми или вали, следващата година ще е плодородна. Светецът препуска небесата със своята огнена колесница и пуска огнени стрели срещу змейовете, халите и ламите, които нападат житото.
За българите Илинден е един от най-големите летни празници. В странджанско смятат, че от Илинден времето започва да върви към зима. Тогава светецът си облича зимния кожух и отива при Господ да го моли за зима. По Черноморието и река Дунав в този ден рибарите не излизат в морето или по реката, забранено е и къпането, защото се вярва, че „водите се обръщат“ и свети Илия взима жертви.
В чест на този ден се жертвопринася най-стария петел. Закланият петел ври дълго време, докато стане на курбан, а след това със супата се черпят роднини и приятели, като се моли свети Илия да пощади реколтата и да я запази от летните стихии. В Северозападна България, за да предпазят дома от зло и магии, жените слагат над портите перо от опашката на жертвения петел. Още преди да се е съмнало се замесва погача – боговица, която се оставя цял ден неначената, за да похапне сладко свети Илия и да бъде спокоен докато слънцето грее. Така няма да излиза с каляската си и да търкаля бъчвите – да предизвиква бури и гръмотевици.
На много места в България на Илинден се организират общоселски сборове с курбан, който винаги е голяма мъжко животно.
В Бистрица на този ден някои от родовете правят курбан от овца на манастира Света Петка с храм Свети Илия. Вярва се, че светецът е защитник на берекета и затова се отбелязва тържествено в двора на манастира като се раздава от осветения курбан за здраве.
Снимки: интернет