Ангели
Според старата вяра, всеки човек си има ангел-хранител (ангел-пазител – от старото значение на думата „храня“ – пазя). Поверието гласи, че този ангел пристига още щом човек се роди и неотлъчно стои и бди над него, пази го от беди и го напътства през целия му земен път, чак до смъртта. Той присяда на дясното му рамо и му шепне в ухото, напътствайки го в доброто. Ангелите не са един или два, а безброй. Колкото хора и животни бродят по света, толкова ангели хвъркат около им, че и повече даже. Те умеят да се радват и да се смеят, но също, много да тъгуват и да плачат, в зависимост от постъпките на човека.
За праведните и добри хора, народът казва, че им е „силен ангелът“, но онези, които се поддават на изкушения, „слаб ангел“ притежават. Това е защото на лявото пък човешко рамо, дявол се е настанил. То, самият дявол паднал ангел е. Той се опитва всячески да пакости и да надделее с лошотия, да погуби душата и човек да върши злини. Точно на хората със „слаб ангел“ и най-много им се привиждат различни демонични сили като вампири, таласъми и самодиви, и те най-много се боят и стряскат. Така през целия човешки живот двете сили на доброто и злото водят битка за човешката душата.
Според народните представи ангелите са красиви и светли духове, много често красиви и русокоси момци, облечени в позлатени ризи и с криле на раменете. Те са слуги на Бог и му помагат доброто да тържествува по света. Старо поверие гласи, че починалите малки деца се превръщат в ангелчета и летят волно в райската градина, като имат право да слизат при живите в определени моменти през годината и да жужат като малки пчелици или мушици в короните на дърветата. В ангели войници на Св.Георги и на Архангел Михаил се превръщат и душите на умрелите чисти момци. Добродетелните хора, с ангелска помощ преминават житейския си път и се представят пред Господа със спокойствие, когато Архангел Михаил извади душата им и я изпрати в отвъдното.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева