Огън
Земен еквивалент на слънцето, посредник между небето и земята, огънят заема особено важно място в българската традиционна култура и обредност. Народната вяра му приписва огромна магична мощ и сила да изчиства, да пази, дори да лекува. Огънят притежава способността да прогонва отвъдните злини и духове, и да отпраща болестите и демоните, затова всяка домакиня грижливо го поддържа и старателно го пази в семейното огнището, като много внимава той никога да не угасва. През деня огънят в огнището гори, а нощем внимателно се зарива, за да тлее до изгрева на слънцето. Угасването му носи нещастие за дома и неговите обитатели.
Осъзнавайки, обаче, неговата огромна опостушителна сила и ненадмината разрушителна мощ, българинът го издига в култ и се отнася към него с необходимото уважение, определяйки му не един или два празника през годината.
Точно в средата на лятото, през месец юли, когато са най-топлите дни, наричани съвсем не случайно, Горещници, народната ни традиция празнува и почита точно огнената стихия. Това са поредица от дни, посветени на небесни закрилници и светии, в които се устройват общоселски курбани и сборове, нареждат се празнични трапези, разчупват се обредни пити хляб, с цел умилостивяване на опустошителната сила на огъня. Дните за почит на Св. Атанас Летни, Огнена Мария, Опална Марина, Св.Кирик и Юлита и на гръмоделецът и гръмоломник Св.Илия, могъщ властелин на небесната влага и на светкавиците, са дни със строга забрана за селскостопанска работа по полето. Това са много опасни за хора и животни дни, като поверието гласи, че всичко, до което се докосне човек, ще изгори. Не се жъне, защото снопите ще пламнат, не се докосва огън, защото силата му е опасна дори хляб в домашното огнище не се пече. Дните са отредени за отдаване на почит към светците покровители, носещи чертите на древните соларни божества, повелители на небесния огън, на летните стихии и на слънцето, от което зависи земното плодородие. Това е и периодът, когато празнуват и майсторите, чиято дейност е свързана с огън – ковачи, железари, калайджии, медникари и грънчари. Жените им месят обредни хлябове, мажат ги с мед и ги раздават за здраве. Така работата на мъжете ще е спорна през цялата година, ще имат голям късмет и сполука, а пламъците няма да горят ръцете им.
В парещите летни дни и водата поема топлината на небесния огън, като по този начин става особено лековита. Болни и недъгави се къпят в топлите извори и се заливат с билкови отвари, а след това оставят нишан – парцалче, конец, парченце от дреха, върху дърво до извора, като вярват, че болестта ще си остане там, здраво завързана, отмита и изгорена.
Но и огънят, като всяка друга стихия, понякога губи силата си и вече не може добре да предпазва. По тази причина, традицията повелява всеки огън да се подновява чрез магичен обред. Веднъж годишно, или само в изключително редки случай, при настъпване на епидемия, например, когато пламъкът е остарял и е загубил магичната си сила да защитава, огънят трябва да бъде изгасен едновременно във всички къщи на селото и да бъде запален отново по специален начин. Такъв млад огън вече питежава нова отвъдна мощ и сила. В един от дните – горещници, точно в полунощ, двама млади мъже ( братя близнаци или мъже с еднакви имена, единствени в селото) се събличат голи и с помощта на специални, предварително подготвени уреди, триейки ги, предизвикват запалването на „жив“ огън, а след това го раздават на съселяните си. Култът на българина към огъня и важността на включването му в обреди и празници са тясно свързани с неоспоримата магичност на традиционното ни минало, с вълшебните представи за обитатели на отвъдни светове – светци или демони, със свърхестествените отвъдни сили, участващи в живота на обикновените земни хора, с вярата в доброто.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева