„На огъня поклон до колене, на водата – доземи“ или за Магия на водата
Старо поверие има, че, за да ни тръгне „по вода“ новата година , сурвачката в реката трябва да хвърлим. Водата всичко лошо отнася и сила магична притежава, а старата ни народна вяра дори в култ я издига. Всеобщото почитание към нея е широко застъпено във фолклора ни. Още битуват и често се споменават изрази като: „върви му като по вода“, „тече като вода“, „изтича му през пръстите“, а в приказките тя е ту златна, ту черна, ту с цветовете на дъгата и каквото се докосне до нея, чудна съдба придобива. Не че няма и двойствено отношение към водната стихия, напротив.
Старите хора говорят, че духове и самодиви при вода къща си правят, точно кладенците и чешмите тия отвъдни дихания обитават. Когато иска човек от такъв извор да си пийне, непременно парцалче, конец от дрехата си или камъче трябва там да остави. Вяра битува, че водата и сама жертва си взима, затова често точно до вода селските курбани се устройват.
Народът ни приписва на водата магическа, очистителна, здравоносна и плодоносеща сила. Това всъщност свързано е с нейните реални качества, които обуславят широкото ѝ участие в множество обредни и лечебни народни практики. Дори съществуват исторически писания от IX век, където четем как преди обсадата на Цариград в 813 г. цар Крум извършил очистителен обред като потопил краката си в морето, измил се, а цялата си войска с вода поръсил.
Отвъдна сила се приписва на водата и различни магични имена тя носи. Мълчана, цветна, кръстена, неначената, лява, светена, жива, мъртвешка, и каква ли още не. Болести може да лекува, но и да разболява. Душевно спокойствие и тишина може да носи, но и стихия необуздана да бъде. Според българската ни традиция по-специално значение водата има в конкретни моменти от годишния празничен календар и от цикъла на човешкия живот. Няма раждане, сватба или погребение без вода. И народен празник без вода всъщност въобще не се среща, дори тя само като средство за замесване на хляба да присъства. На Великден, на Спасовден, през Русалската неделя вода неминуемо в ритуалите трябва да има. По Цветница и Гергьоден пак без нея не минава. Пръстени в бяло котле момите топят и китки по реката пускат, вайдудулици под изсипваща се вода танцуват, а нераждали невести в роса се търкалят или със ведро се заливат. Все за здраве и за измолване на добруване общо така се прави. Но най-голяма сила водата притежава точно на Водокръщи, в нощта преди Йордановден. Тогава небето се отваря и ветровете се кръщават, а тя за миг спира и се пречиства. Никак не е случайно, че дните в началото на януари, които Мръсните дни пропъждат, точно Водици се наричат.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева