Всички народни лечители, билкари, знахари, врачки и баячки почитат първия ден на месец юли като свой празник. Те изнасят набраните на Еньовден билки и ги разпределят коя билка за каква болест ще се употребява. Народът ни нарича този ден Свети Врач, Светите Врачове или Врачи / 1 юли, Свети Безсребреници Козма и Дамян/ . Във Врачанско тогава хората тръгват за билки в гората и правят много обреди за здраве. 5 юли, празникът на Св.Атанас Летни е познат като Среди лето или Жетвар. Според поверието, светецът обличал кожуха си и отивал да моли Бога за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. На този ден не се работи. На места се правят селски сборове с курбани в чест на светеца, другаде вещи знахарки извъшват обреди срещу „черната болест“. В планинските райони на този ден започва жътвата, със съответните обредни магически действия за богата реколта.
Според българските народни представи Св. Неделя / 7 юли, Голяма Света Неделя, Света Пресвята, Голяма Неделя, Опална Неделя/ е красива девойка, облечена в народна носия. Така е изобразявана и в иконите. Народният култ към светицата е характерен предимно за районите на Странджа, Сакар, Пирин и Родопите. Битува вярването, че Голямата Неделя е майка на всички недели в годината и тя е митичното олицетворение на почивния ден. Нещастни и болни хора наричат за светицата курбани, обредни хлябове и дарове, с надеждата да бъдат изцелени с нейна помощ.
На 8 юли православната ни църква почита Св.Прокопий. В традиционната ни култура светецът се приема за покровител на пчеларите и закрилник на пчелите, затова е наричан Прокопи Пчелар. Рано сутринта на празника, преди изгрева още, преди „пчелите да са се събудили“, жените на пчеларите, месят обредни питки , носят ги при кошерите и ги мажат с мед. Следва тържествена литургия в черквата, където се отнася и мед в паничка, за да пренощува и да придобие вълшебни лечебни свойства. На този ден също има много строга забрана за работа, в резултат на което възниква вярването, че който не я спазва „няма да прокопса“. Етимологията на поверието произлиза от названието на празника в Източните Родопи и Странджа – Прукуп. Според старите народни представи, най-горещите дни в годината са точно в средата на месец юли. Това са трите поредни празника в чест на християнските Светци Кирик и Юлита (15 юли), Мъченица Юлия (16 юли) и Св.Марина (17 юли), наричани от народа ни Горещници (15, 16 и 17 юли). В тези дни се почита огъня, като предпазна мярка срещу неговата опустошителна сила. През тези толкова опасни дни се спазват много стриктно забрани и народни практики, все свързани с огън и мълнии. Съществува и един древен обред, наречен Жив (Нов, Млад) огън. Всички стопани гасят стария огън в огнищата си и запалват нов, добиван по много интересен начин. В полунощ, двама братя близнаци се събличат голи и започват да трият едно в друго две сухи дървета от липа, ясен или хвойна, докато се възпламенят. В селата из Стара планина от Горещниците започва периодът на седенките, като се извършва обредно „закраждане“ на моминска седенкя, придружено с наричания, в чиято основа е любовната магия и пожеланията да се събират и влачат ергените по момите.
Един от най-почитаните от народа ни светци през годината, Свети пророк Илия, има своя специален ден на 20 юли, Илинден. Това е последният от летните празници, които имат връзка с гръмотевиците и градушките, и с огъня като цяло. Спорен народната вяра „старият светец“ и най-могъщият повелител на небесната влага, на светкавиците и гръмотевиците, и неслучайно е наричан Св.Илия Гръмовник и Гръмоделец. Из цяла България е почитан като повелител на небето и огнените стихии, а традицията повелява в негова чест да се коли курбан. Според строгото народно поверие на Илинден никой не влиза във вода ( в река, в езеро, в море), защото може да се удави, тъй като Светията си взема сам курбана. На 22 юли, народът ни почита Света Мария Магдалина като сестра на Св.Илия, която пази хората от гръм. Краят на лятото се бележи от Лятната Света Анна, 25 юли. Празникът е свързан с обреди за бременност и леко раждане, бране на лековити билки и магьоснически практики на бродници и житомамници. Малкият църковен празник, посветен на Св.Великомъченик Панталеймон, 27 юли, е приет от българите за много добър ден за тръгване на дълъг път. Вярва се, че на Пантелей пътник прелетните птици се събират на ята и поемат своя път към топлите страни. От 31 юли, пък, Богородични заговезни, започва петнадесетдневен пост в чест на Божията Майка.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева