Ето, че се търкулна половината година. 8 юни, Летен Тодоровден (Сух Тодор), според представите в традиционната ни култура се приема за повратен момент, защото на този ден „слънцето се завърта към зима“. Св.Тодор, подобно на братята си Св.Атанас (Летни) и Св.Еньо, облича девет кожуха и отива да моли Бога за сняг. Битува поверието, че Летният Тодоровден е най-сухият и най-горещ ден през годината и посевите започват да съхнат. На този ден стопаните не изкарват добитъка на паша, за да не слънчаса. В Странджа се разказва стара легенда, която обяснява защо съществуват два празника, почитащи Св.Тодор- зимен и летен. В края на зимата хората останали без храна и Св.Тодор тръгнал да търси нещо за ядене, но се върнал чак през лятото и вместо да носи нещо в ръце, показал натежалите житни класове и подсетил селяните, че е време за жътва. За предпазване от суша и градушка, на този ден из Софийско се устройват шествия из землищата с хоругви, молебени и обредни трапези.
Всяка година на 11 юни християнската църква почита светите апостоли Вартоломей (наричан още Натанаил) и Варнава. В бългаската народна традиция двамата светци се смятат за покровители на небесните стихии, градушки и гръмотевици. На празника Въртоломей, Въртолом, Върти-удри, Върти-ломи никой не излиза за работа по полето. Добитъкът също не се впряга за работа, а жените не си лият косите, за да не станат „въртоглави“ и „щури“. Българите празнуват Лисей, Лисо на 14 юни. В народните представи Елисей също е един от светците градушкари, но на неговият ден се берат билки и се подготвят илачи за лисата болес – косопад и оплешивяване. Земеделците знаят, че ако „до Елисей не си сял, няма и да жънеш“. Следващият ден, 15 юни, наричан Видовден, е посветен на Вида, Елисеевата и Германова сестра, която вижда пакостите на двамата си братя, как хвърлят градушки по земята и само тя може да ги умилостиви или накаже. Според народната вяра, градушката е Божие наказание за извършени грехове, като това вярване лежи в основата на израза „ще дойде Видовден“, когато всеки ще получи заслуженото.
На 24 юни Дядо Еньо също си намята ямурлука и тръгва за сняг, а слънцето се обръща към зима и полекичка започва „да умира“. На празника, наричан Еньовден, Яньовден, Св.Иван бильобер, то се окъпва в водата – извори, реки, езера, роса и ги прави живи и много лековити. В нощта срещу Еньовден звездите слизат и дават могъща лечебна сила на всички билки. Събраните в този ден растения имат приложение в обреди пред цялата година, като съществува поверие, че най-силните магии за любов и омраза се правят само с билки брани по Еньовден. Еньовчето лекува всички болести и прогонва змейове и самодиви. От цветя и треви, набрани на празника момите оплитат венец и всеки, който се провре през него три пъти, ще бъде здрав и честит през цялата година. Този ден се приема за много благодатен за предсказания и гадания за бъдещо плодородие, любов и задомяване на младите. Обичаят Еньова буля е един от най-колоритните и почитани обреди, свързани с магията за любов. Малко момиченце, облечено като невеста, с червено було и венец на главата, носено на ръце, за да не стъпва на земята, е връзката на нашия свят с оня – неразбираемия и вълшебния. Под съпровод от обредни песни и наричания, Еньовата буля предсказва и орисва.
Според православния календар 29 юни е отреден за честване на светите апостоли Петър и Павел, но в българската традиция този ден е посветен само на Св.Петър и се нарича Петровден. Празникът се предшества от двуседмични Петрови пости, които започват от първата седмица след Петдесетница. В песенния фолклор двамата светци са представени като братя близнаци. Те имат и сестра, която в различните области на страната е Св.Елена (Троянско, Тетевенско) или Огнена Марина (Софийско). Според народните представи Петър е по-могъщ и е носител на светлото и доброто, затова и празникът му е по-голям. Той държи и ключовете от райските двери. Св.Петър е съдник на човешките грехове и определя коя душа е праведна и ще продължи отвъдния си живот в рая, и коя е грешна и ще отиде в ада. Традицията определя за празник на Св.Павел 30 юни. Павловден се счита за недобър, хаталия ден, защото Павел е винаги лош и сърдит, и олицетворява злото стихийно начало. Празникът се почита за предпазване от огън по нивята, като не се работи по полето и се спазва строга забрана за палене на огън. Има поверие, че светецът изпраща жупел от небето и предизвиква пожари. Съществуват и обредни забрани за месене на хляб и миене на тялото, като предпазна мярка срещу „оплюване“(червясване) на брашното и огненица (висока температура).
Текст: Анелия Овнарска-Милушева