Паметни бистричани

ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ГВАРДЕЙСКИ МУЗИКАНТ

Произход на рода Крушкини

Семейното предание разказва, че понеже били бедни, когато дошли в землището на с. Бистрица, бъдещите Крушкини се заселили в края на селото, в посока към Витоша, където имало много диви круши. Местността била дива, неплодородна, трудна за обработване и поради това и не била особено скъпа. Наричали я „Крушките“, именно заради дивите круши, от където произлиза и името на фамилията – КРУШКИНИ.

Биографични данни

  • Стойо е роден на 25 декември 1882 г.
  • Рожденото му място е софийското с. Бистрица.
  • Баща му е Иванчо Танчов – българин, православен християнин от с. Бистрица.
  • Майка му е Вукана Митрова– билкарка, събирала билки и борина в гората, които продавала в София, също – православна християнка от с. Бистрица.

Семейството

  • Това което се знае е, че семейството на Стойо се състои от двама братя и една сестра. Вукана и Иванчо, освен Стойо имат още един син – Христо, който вероятно е по-малък от Стойо и който е даден за „чуваниче“, тоест, харизан е за ратайче и за осиновяване в софийското село Симеоново, защото семейството нямало пари да издържа още едно дете.
  • Вероятно сестрата на Стойо, Спаса е била средна по раждане, или може би и по-възрастна, тоест – най-голямото дете – не е известно. Тя е работила като слугиня в София, вероятно с брат й Стойо.

Детството

  • Семейството било бедно и заради това дали Стойо, който вече бил на около 15 г., да гледа дете в София, в семейството на богати хора.
  • Стойо се грижел за момченцето /вероятно/, колкото можел, но щом чуел военният гвардейски оркестър да дефилира навън, хуквал след него да марширува.
  • Семейството било недоволно от това и изгонили Стойо.

В Гвардейския оркестър

  • Капелмайсторът на гвардейския военен оркестър, който бил чех по произход, забелязал, че Стойо тича след музикантите и марширува, имитирайки ги как свирят и решил да го вземе във военното училище и да го обучи за музикант на фагот. Така Стойо става „син“ на военното училище и на Лейбгвардейския военен духов оркестър.
  • На 23 април 1898 г. е приет на действителна служба катомузикантски ученик в Лейбгвардейския на Негово Царско Височество ескадрон.
  • Като ученик-музикант, Стою Иванов изучава маршове, концертни пиеси за оркестър, овертюри, валсове и др. за духов състав и салонен оркестър.
  • От 1 ян. 1900 г. той е назначен за музикант ІІІ разряд с 60 лв. годишна заплата.
  • Изслужил срока на действителната военна служба, Стою Иванов е уволнен в запаса на армията от 24 апр. 1902 г., на която дата по негово желание е зачислен в ескадрона като волнонаемен хорен музикант.

Сватбата с Николица

  • Стойо се „поженва“, както се казва, за Николица от София – заможно момиче, бащата на което е кръчмар в софийското село Слатина, днес квартал на София.
  • Понеже родителите на Николица не искали тя да се омъжи за бедняк като Стойо, наложило се той да наеме файтон и да я открадне – често срещана практика на „планиране на сватба“ в онези години, заради твърде консервативните нрави в обществото ни.
  • Така Николица прекарва нощта извън семейната си къща в София, а по тогавашните традиции, ако момичето пренощува в къщата на момче, то момчето е длъжно да я вземе за жена, независимо от обстоятелствата, за да не се опорочи моминството на девойката!

Участие във войните за национално спасение и обеднение

  • Във връзка с обявената обща мобилизация на въоръжените сили в България на 17 септ. 1912 г. и предстоящата война с Турция, Лейбгвардейския на Негово Величество полк формира допълняющ ескадрон и започва мобилизиране по предварителен план.
  • От 1 октомври 1912 г. „свръхсрочнослужещия вахмистър Стою Иванов се отчислява от котлова храна и заминава с Общата главна квартира на Действащата армия и музикантския хор, за да вземе участие във войната”.
  • По изслужване повече от 6 годиникраткосрочна свръхсрочна служба и по собствено желание, Стою Иванов е уволнен в запаса на армията от 16 август 1913 г.

Лозенградската операция – 1913 г.

Награди и отличия

  • При концерт в Двореца, Стойо получава като награда нож, лично от цар Фердинанд І.
  • За „добро поведение, знание на службата и старание към музикантското изкуство” е произведен в звание „ефрейтор” ( 8 апр. 1900 г.), „мл. унтер-офицер” ( 14 февр. 1901 г.) и повишен в разряд (1 май 1901 г.).
  • В периода 1902-1904 г. той проявява „усърдие и успех в музикантското изкуство, акуратност по службата и добро поведение” за което получава повишение в заплатата, а от ян. 1906 г. е произведен в звание „старши унтер-офицер”.
  • Със Заповед № 7 § 4/12 ян. 1911 г. по Лейбгвардейския полк е произведен в чин „вахмистър”.
  • За отлична служба по време на воените действия, Негово Царско Височество престолонаследник Княз Борис Търновски го награждава със сребърен медал „За заслуга” на военна лента.
  • Със заповед 166/1914 г. по Кавалерията е награден със знака за 10-годишна непрекъсната и полезна служба. – данните са от Анета МАРИНОВА и Гена СТОЯНОВА – старши експерти в Дирекция „Държавен военноисторически архив” – гр. В. Търново.

Историята с „Титаник“

  • Стойо си купува билет за злополучния кораб „Титаник“. Дали го е спечелил, дали е свирил заедно с ръководителя на оркестъра на „Титаник“ – Уолъс Хартли в софийското казино и там го получава лично от него, дали е бил поканен от него в оркестъра на кораба, това са слухове, които не са потвърдени, но е известно, че във всеки слух има и доза истина…!
  • Влакът му закъснява и той не успява да се качи на кораба.
  • Съпругата му Николица в София прави панахида, защото е убедена, че Стойо е на кораба и то в трета класа, от където почти няма оцелели. Изненадата й е голяма, когато Стойо се завръща жив и здрав, благодарение на щастлива случайност!

Америка

  • През август 1913 г. Стойо се освобождава от армията и от оркестъра като военен музикант и заминава заедно с Христо Серафимов от Сапарева баня за Америка. Това се случва на 23 септември 1913 г., от пристанището в Ротердам, с кораба „Ураниум“ към Ню Йорк, където пристигат на 6 октомври. Данните са от сайта libertyellisfoundation.org.
  • По спомени на негови наследници, в годините след войната съдбата го отвежда в Америка, където създава оркестър „BulgariаnBalkanbаnd”. Репертоарът му е разнообразен, съобразен със слушателската аудитория, като не губи и народностната си основа.
  • Според публикация на в. „Народен глас“, цитирана от Владимир Гаджев в „Джаза в България и българите в джаза”, оркестър „Bulgarian Balkan Band“ включва: Стою Иванов Крушкин (капелмайстор) и Георги Влахов от София, Джоузеф Грейс (замeстник-камелмайстор) и Мартин Герхарт от Стилтън, Петър Дочков и Любомир Т. Янчев от Солун и прилепчаните Васил Дундов, Иван Костов, Илия Георгиев, Георги Ил. Патов, Коста Йорданов, Христо Стойков, Илия Бръмбев, Георги Здравев, Петър Христов, Христо Гомев, Трайко Минов, Рампо Свирков, Георги Костов, Петър Димов.

Завръщане в България

  • След разтурянето на оркестър „Bulgarian Balkan Band“, Стою Иванов се връща в България.
  • Със заповед 29 § 15/10 апр. 1922 г. на началника на Военното училище гр. София, запасният фелдфебел Стою Иванов е приет на свръхсрочна служба в музикантската команда – музикант ІІ разряд.
  • Една година по-късно (1 септ. 1923 г.) се уволнява от служба по собствено желание, но до края на живота си остава отдаден на музиката.

Отново в Америка

  • След като прекратява военната си служба, Стойо отново заминава за Америка и работи в заводите „Форд“, заедно със своя приятел и съдружник – музикантът Христо Серафимов.

Завръщане в България

  • Завръща се в България в началото на 30-те години на ХХ в., за да построи дом за децата си, които са останали в родината – синът му Георги и дъщерите му – Райна и Виолета. Другата му дъщеря Цветанка /Флоранс/ заминава с него за Америка и там се омъжва за българина Найден Мирчов, от Ловеч. Наследниците им и днес живеят в Америка.

Последното пътуване към Америка

В Америка Стойо вече не е музикант, а създава и ръководи български ресторант в Калифорния, вероятно в Санта Ана, където е и главен готвач и се сервират предимно български национални ястия.

   

В лагера „Смит“

Участва отново като военен музикант във военния лагер „Смит“.

  

 

Тефтерчето

Запазено е тефтерчето на Стойо, в което той записва какви приходи и разходи има, колко печели от концертите на неговия оркестър и къде има планирани участия, както и колко дължи на различни хора. Това е уникален писмен паметник от епохата.

 

Натурализацията

  • Договорът за натурализация между България и САЩ е влязъл в сила на 5 април 1924 г., прекратен е на 17 април 2003 г., по инициатива на американската страна.
  • Стойо Крушкин се натурализира едва на 4 юни 1940 г., когато получава официален сертификат за натурализация № 4839603. Молбата на ищеца Стойо е под № 14965. Документът е оформен изключително красиво, защото той е официален и на практика предоставя американско гражданство. Той е истинско ювелирно постижение, което по дизайн и шрифт силно наподобява изработката на американските доларови банкноти.

Кончина

Стойо Иванов Крушкин умира на 17 март 1957 г.в гр. Лос Анжелис- Калифарния.Погребан е в единствените православни гробища в Санта Ана,които били сръбски.

 

Материалите са любезно предоставени от правнука на Стойо Крушкин – Венцислав Жеков

Вашият коментар