Международен фестивал 2008 г. Италия – Болоня

Фестивалът SUONI DAL MONDO -ЗВУКОВЕ НА СВЕТА /етническа музика/ се проведе от 1 ноември до 7 декември 2008 година.
Във фестивала бяха поканени „Бистришките баби“ и музикантите от оркестъра на ансамбъла.
Водач на групата беше професор Мила Сантова, която имаше доклад, по време на който ние демонстрирахме нашето пеене.


Участваха: Дина Колева, Крема Гьорева, Мара-Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Анета Галева, Галина Танева, Роза Николова, Венера Кривинска, Боряна Маджарова.
Музиканти: Васил Методиев, Цветан Николов, Росен Нешов, Йордан Оронов, Асен Николчов.
На 29.10. в 12:50 часа излетяхме за Милано и от там с микробус до Болоня. Пристигнахме по тъмно и много гладни. Докато чакахме някой да ни поеме, Къро /Йордан/ извади солети, които унищожихме за нула време. Настаниха ни в старинна сграда, модерно обзаведена, с малък красив вътрешен двор. Цецо веднага видя едно дърво и отбеляза: „О.. и тука има череша!“ – спомен от предното турне, на което през нощта се бяха качили със Стоян и ни правеха серенада. Имаше и зала за репетиции, всичко беше удобно и приятно.
В рамките на фестивала участващите групи имаха самостоятелни концерти в Teatro Auditorium в две различни зали: Aula Absidale, в която пяхме ние и зала Alditoriom.


На 30.10. ни бяха организирали разглеждане на града. Болоня е един от най-старите градове, с най-стария университет. Посетихме площад Маджоре, където с удоволствие разгледахме голямата библиотека. Подът на първия етаж на тази сграда е с прозрачно покритие, под което се виждат останки от стария град. Навсякъде красота – не случайно Болоня е наречен града на изкуството и културата. Влязохме и в базиликата „Сан Петронио“, проектирана като най-голямата в света. Причината да не бъде завършена, според плановете, се корени в решението на папата през 16 век да спре строежа на някакъв етап и да бъде сложен покрив, за да не се окаже по-голяма от базиликата „Свети Петър във Ватикана.
Движехме се пеша по покритите тротоари, с изрисувани картини по тях от живота и поминъка на населението по това време. Имаше и протестни надписи срещу забраната за отглеждане на коноп, който се произвежда от вид канабис. В Болоня производството на тъкани и изделия от коноп е било много развито. У нас също се е отглеждал коноп, наричан „гръсници“, от който са се тъкали платна за ризи, правели са се въжета и т.н. Отидохме и до пазара. Там имаше антики, дрехи, плодове и зеленчуци, храни и какво ли не.

След вечеря в стола бяха поканени хора със здравни проблеми. Изнесохме им малък концерт. Те се радваха чистосърдечно.

Следващия ни концерт беше на 01ноември от 21:30 часа в театър „Алдиториум“ в зала „Абсидале“. Ние бяхме първи, и с това си участие открихме фестивала. След обяд ни заведоха в залата за репетиция и проба на микрофони. Театъра се намираше близо до площада. Отвън сградата беше старинна, в типичен италиански стил, но вътре изглеждаше невероятно. Имаше голяма сцена, зад която с висока стъклена стена бяха оградени руини от стара крепост. Залата бе с около 1000 места, разположени амфитеатрално. Озвучаването беше перфектно, изпратиха ни и запис от концерта. Бабите пяха първи, след тях оркестъра и накрая пяхме няколко песни с музикален съпровод. Залата беше пълна, а приема топъл – типично по италиански. Ние бяхме доволни, а нашите музиканти, които за първи път ни гледаха на дълъг концерт ни казаха: “Е, баби, вие сте били страшни!“. Изпълненията на музикантите очароваха публиката, а общия концерт с музикантите беше лек и приятен, всички бяхме удовлетворени. Накрая с хоро слязохме от сцената, обикаляхме пространството пред нея, като много хора от публиката също се хванаха на дълго хоро. Комбинацията между женска традиционна полифония и инструментални изпълнения се оказа много сполучлива.


След като приключи участието ни, излизайки от залата, бяхме приятно изненадани, понеже публиката се беше подредила в шпалир и ни изпрати с аплодисменти.
Тъй като концерта свърши късно, успяхме да дремнем за малко и в
3:30 ч. през нощта потеглихме с микробус за Милано. Въпреки умората пяхме и се смяхме през цялото време. Полета ни беше в 6:30 сутринта.

Автор: Дина Колева

Снимки: Личен архив на „Бистришките баби“ и музикантите от оркестъра на ансамбъла

Вашият коментар