Франция – Панаири в градовете Шателро и Льо Ман – 2006 год.
По покана на Френско-българската асоциация „Солидарите“ с председател Даниел Пишо, ансамбъл „Бистрица“ и „Бистришките баби“ взеха участие в представянето на България на две панаирни изложения във френските градове Шателро и Льо Ман. Освен нас, на панаира участваха и занаятчии от Ловеч и София. В групата от българска страна бяха включени като организатори и наши преводачи – Мария Димитрова и Румяна Цинцарска.
Като представители на българската кухня имаше и един младеж, спечелил конкурс – готвач с помощник, също от Ловеч. Те трябваше да осигуряват прехраната на цялата българска група.
Пътувахме с един автобус всички участници. Със самолет трябваше да пристигнат Мария Димитрова и Румяна Цинцарска, а също и баба Нада- най-възрастната ни певица по това време.
Пътувахме денонощно от 4-ти до 6-ти септември. Беше тежко – с кратки почивки, пълен автобус, различни хора с различни претенции. Пристигнахме в панаирното градче пребити от път. Някои налягаха по тревата и заспаха. Момчетата забелязаха, че на пилоните знамето ни е обърнато и веднага взеха мерки да го оправят. След няколко часа ни настаниха в комплекс с красиви бунгала с по две спални, хол с кухненски бокс, баня и тоалетна. Пред всяко бунгало имаше веранда, на която прекарвахме вечерите в приказки музика и песни. Зад бунгалата имаше басейн, в който след изморителния ден младежите се забавляваха.
Нашата палата беше разделена от архитектурни пана, на които бяха изобразени забележителности от България. В отделение за нашето участие бяха разположени няколко павилиона на занаятчии, изработващи накити, национални костюми, работилница с грънчарско колело, стан за тъкане. Майсторите показваха на желаещите как да изработят някой предмет или да тъкат на стана. В дъното беше направена сцена за изпълненията на ансамбъла. Пред нея беше сложена дървена каруца отрупана с цветя. Сцената имаше от двете страни стълби, от които се влизаше в две неголеми пространства, където прекарвахме деня. Програмата беше сериозна. От сутрин до вечер през всеки половин час изнасяхме програма от по 30 минути. През паузите от едната страна на сцената мъжете играеха карти или просто почиваха, а жените от другата страна четяха. Венелина се учеше да плете и тихо си разказвахме истории.
Още първите дни стана ясно, че готвачите не отговаряха на предназначението си. Вечно не бяха готови, често вземаха консерви и ги претопляха. Това не беше най-страшното. Оказа се, че Мария Димитрова е влязла в болница в София и няма да дойде. Цинцарска, която трябваше да доведе баба Нада със самолет, се беше появила на аерогарата с изтекъл срок на паспорта и не бяха излетели. Така Даниел Пишо остана без помощници, а ние без преводач и една от певиците. Наложи се аз да измъчвам френския, а на мястото на баба Нада ползвахме Боряна и Йонка от момичетата.
От 7 до 21 часа, по цял ден бяхме в панаирната палата. Еднообразието беше трудно поносимо. Някои от момичетата се сприятелиха с живеещи в града българки. Костюмите вече бяха мръсни и Йонка помоли едно от тях да я заведе на обществена пералня. Така двора ни се покри с бродирани ризи, закачени по дърветата и столовете, приличащ на изложба на българска бродерия.
На 10 септември, след обяд, пристигна Генералния секретар на ЮНЕСКО Ирина Бокова и посланика на България с неголяма делегация. Нашите момичета ги посрещнаха с хляб и сол и чисти изгладени костюми. Вечерта, по случай закриването на панаира в град Шателро имахме самостоятелен концерт в голяма спортна зала в панаирното градче. На него присъстваше и Бокова с делегацията. Пред всеки ред столове имаше маси. След концерта в пълната зала със специално поканени гости от града и околността, заедно с всички изложители и участници в панаира сервираха вечеря, а тя беше цяло свинско бутче с кисело зеле, торта и много вино. Следваше вариете, огромна торта и танци за всички. Бокова дълго разговаря с хората от ансамбъла.
На 11 септември имахме свободен ден, в който ни заведоха на екскурзия до Ла Рошел. Това е стар пристанищен град на Бискайския залив, който е на трето място по посещаемост от туристи във Франция. През Х век Ордена на тамплиерите построяват голямо пристанище, като входа му е от две каменни кули, едната от които „Свети Никола“. Запазени са и крепостните стени на града, кметството и редица други стари и красиви сгради.
По пътя спряхме и в традиционно селище и се разходихме по брега на красив, ограден с дървета воден канал. Прибрахме се весели и щастливи от преживяното през деня към 11 часа вечерта. Отидох при готвачите да попитам за вечерята. Отговора беше: „Ами тука има едно месо, да видим какво да го правим“. Това преля чашата. Намерих Даниел Пишо и му казах: „От утре искаме място и продукти и ще си готвим сами. КРАЙ.“
На 12 септември отпътувахме за град Льо Ман.
Настаниха ни в хотел от веригата „Формула 1“ в малки стаички по двама, с общи тоалетни и бани в коридорите. Веднага заминахме за панаирния град. Той граничеше с известната състезателна писта от „Формула 1“. Панаирът беше огромен с много палати. Имаше изложение на дрехи, техника, селскостопански животни, къщички от дърво, предмети за бита и други. В българската палата бяха изложени нещата от предния панаир. Сградата ни беше по-просторна и красиво оформена. За ансамбъла отпред беше направена сцена с надпис BULGARIA, декорирана с възрожденски къщи, добре озвучена и осветена. От нея през няколко стълби, на които стояха винаги внушителни на вид бодигардове, се влизаше във всекидневна за хранене. В нея имаше дълги маси, голяма мивка и печка, на която да си готвим. Условията ни бяха изпълнени и групите ни се разделиха. Следваха три гримьорни, а в края на коридора имаше врата, която извеждаше в малка градинка, където някои пушеха, а други си почиваха.
За пазаруването на помощ на снабдителя отиваше сутрин нашият танцьор Васил Ценков, който носеше предварително обсъдения списък за продуктите на ансамбъла.
Всеки ден рано сутринта влизахме в панаира и излизахме вечерта. Програмата течеше целия ден с малки почивки. Редувахме се – пееха бабите, свиреше оркестъра, танцуваха танцьорите. Към нас се присъедини и уличният Софийски музикант гайдаря Петко. Така, след като бабите направеха хоро на песен, той влизаше и започваше да свири, а ние танцувахме. Два или три пъти през деня показвахме и моменти от различни обичаи, които включваха ритуали, песни, танци и музика. Отделно помолиха и хубавите ни момичета да представят костюми на българската дизайнерка живееща във Франция Вили Атанасова. Така момичетата от ансамбъла се оказаха и модели на ревю. Наложи да се преобличат непрекъснато. Най интересно беше в кухнята. Там едни подготвяха продуктите, други започваха да готвят, трети бяха на сцената, свършваха с изпълненията, сменяха готвещите, които се качваха на сцената за тяхното изпълнение. Въртележката беше постоянна, но и много весела.
Нямахме купички, пиехме супата или таратора от пластмасови чаши. Постепенно и шефовете напуснаха официалните готвачи и се присъединиха към нас. В тази кухня се хранеха бодигардовете и озвучителите, като си носеха храна от къщи. Поканихме и тях на софрата, станахме цяла сватба. Там се разпявахме, музикантите свиреха, всички пееха, разказваха се вицове, обсъждаше се програмата…
Кой когато имаше време разглеждаше изложението. Отидохме и до пистата, където непрекъснато бръмчаха състезателни болиди.
Прибирахме се късно вечерта уморени и само след един душ младежите излизаха пред хотела и започваха да се забавляват. След дежурните забележки към мен за тишина, намериха наблизо малко езеро с полянка и продължиха купоните си там.
През цялото време само за един час и половина ни закараха в супермаркет да си купим набързо по нещо.
На 19 септември беше последният ни концерт. Хората, които работеха с нас се разделяха с прегръдки и целувки, снимаха се с нас. Беше трогателно, имаше и сълзи.
Както на всяко турне, последната вечер си правехме прощално шоу. Вили Атанасова си беше тръгнала, а костюмите още стояха при нас. Момичетата решиха да облекат бабите, за ревю. Едни ни правеха прически, други ни гримираха и така под звуците на петковата гайда, който импровизираше върху всякаква музика, влязохме в трапезарията сериозни като на модно дефиле. Мъжете толкова се смяха, че сълзи се стичаха по бузите им.
Преди да потеглим решихме да намерим начин да преспим някъде по дългия път. Младежите от ансамбъла приеха идеята и Йонка се обади на своя позната в България, която организира екскурзии. Тя намери нещо като туристическа спалня в град Линц – Австрия на добри цени. Предложихме на Ловешката група, някои от тях се съгласиха други решиха, че ще спят в автобуса. Младежите събраха пари и резервираха.
На 20 септември потеглихме за Париж. Организаторите ни бяха платили хотел, отново от веригата „Формула 1“ само, че по-голям и по-сложен за живеене, с многото хора и общите сервизни помещения. Ние бяхме доволни от този бонус на организаторите, защото можахме да разглеждаме два дена Париж. Хотелът се намираше в подножието на хълма на църквата „Секре кьор“, така, че можахме пеша по стълбите да се качим до нея. Времето беше ясно и от хълма се виждаше града. Разделихме се на групи, за да сме по-мобилни. Купихме си дневни карти за градския транспорт и така бързо се премествахме от Айфеловата кула до Лувъра. Посетихме и църквата Нотр Дам. Седнахме на пейките пред нея и чуваме гайда. Обиколихме малко и видяхме на плочите, долу покрай Сена, Петко свири, а около него хора слушат. Решихме да не го безпокоим и продължихме разходката си. Времето в красивия град мина бързо. Трябваше и да напазаруваме храна за предстоящия дълъг път. Оказа се, че всеки от групата си е купил хубави френски сирена, и за из път, и за вкъщи. Помолихме всички хубаво да го загънат и да го сложат в багажното отделение. Когато на другия ден си тръгнахме, разбрахме, че групата на занаятчиите си носи сирената в ръчния багаж и не желаят да го свалят в багажника. Така в автобуса освен тясно стана и доста задушно. На всичкото отгоре, шофьора не искаше да се качва на магистрала, защото е скъпо и се движехме криволичейки през градове и села. Това не можеше за развали настроението на шопската част от пътуващите. Свиреше музика, пееха се песни и заедно с питието се лееше шопски хумор.
Пристигнахме в Линц. Спалнята се намираше в парк с големи дървета и чист въздух, на който се радвахме. Разходихме се в центъра на града, показахме и залата, в която 2001 година момичетата и оркестъра изнесоха концерт. Влязохме и в големия магазин, където имаше сезонно намаление. Някои от бабите седнаха на пейка и наблюдаваха група дядовци, които играеха игра с метални топки. Ани ги издебна и ги снима – „Да видат дома какво правите!“. По младите обикаляха града, някои от нас пихме бира, други друго. Отпочинали и заредени сутринта потеглихме. Предстоеше ни повече от едно денонощие до вкъщи.
Ето и изпълнителите представили България и Бистрица на двете изложения във Франция:
Дина Колева, Крема Гьорева, Мара Ценкова, Евдокия Батлачка, Анета Галева, Галина Танева, Даниела Карчина, Боряна Маджалова, Йонка Петкова, Ангелина Николчова, Анелия Игликина, Елена Пашалийска, Венелина Гюрова, Йордан Оронов, Цветан Николов, Стефан Маджаров, Росен Нешов, Васил Иванов, Стоян Аронов, Драгомир Джуков, Радослав Гьорев, Васил Ценков, Атанас Атанасов.
Автор: Дина Колева
Снимки: архив Ансамбъл „Бистрица“