Международен Фолклорен фестивал Истанбул -Турция
26 юли – 1 август 2006 год.
Многократно получавахме покана от фестивала в Истанбул. През 2006 година решихме да посетим този близък до нас град, с който ни свързваха много исторически събития. Пристигнахме в многомилионния мегаполис, разходихме се по крайбрежието на Босфора, протока свързващ Черно море с Мраморно море и континентална граница между Европа и Азия.
Първото странно за нас нещо бяха навсякъде стърчащите минарета, които като стрели пробождат небето.
След обяд се настанихме в общежитието разделено по етажи за мъже и жени. В двора му имаше волейболно игрище и стол, в който се хранехме. По време на престоя ни изядохме толкова „имамбаялдъ“, колкото цял живот не сме яли.
Сутринта посетихме църквата „Света София“ /Премъдрост Божия/, превърната от най-голямата православна църква в джамия, а понастоящем в музей.
Гледаш малкото съхранени позлатени мозайки, огромни великолепни икони и около тях арабски надписи – сърцето те боли.
След това разгледахме и „Синята джамия“, наречена така поради цветовете на рисуваните порцеланови плочки в синьо, зелено и бяло, които пречупваха влизащата светлината в синкава мараня.
Вечерта беше откриването. Огромна естрада построена в един парк с няколко видео стени.
Всяка група имаше по 30 минутно представяне.
Преди концерта ни дадоха малко време за репетиция и проба на микрофони. Докато се преобличахме, публиката изпълни цялото пространство на парка. Хиляди хора наблюдаваха концерта. Разбрахме защо има толкова много видео стени.
Международните и местни групи се редуваха една след друга.
Дойде и нашият ред. Огромните размери на сцената изискваха придвижването ни с по-голяма скорост. Всеки беше съсредоточен в това. Публиката реагираше на песните и танците с бурни аплодисменти. Бяхме на минута две от финала, когато микрофоните бяха изключени. Помислихме, че нещо с тока е станало и въпреки, че едвам чувахме музиката продължихме, направихме си финала и излязохме напред за поклон. Тогава публиката избухна в аплодисменти, ние се поклонихме и напуснахме сцената. Там ни обясниха, че в часа когато ходжата призовава за молитва всичко спира. Забравили да ни предупредят и ние, въпреки че чувахме ходжата си танцувахме. Вероятно някой от предходните групи е увеличил времето си на изпълнение с 2-3 минути и така ние като последна група се озовахме заедно с ходжата.
На първия етаж на общежитието имаше бръснарски салон. Минавайки покрай него видяхме, че вътре бръснат Стоян. Веднага се групирахме и започнахме да пеем „Николо брича бербере“- песен която се пее на сватбата при бръснене на младоженеца. Бръснарят ни погледна учудено, а след като Стоян се засмя и той се усмихна и ни поздрави.
Заведоха ни и в огромния покрит пазар „Капалъ Чаршии“. Там имаше от пиле мляко. Обикаляхме, а търговците любезно ни предлагаха стоката си. Като разбираха, че сме българи се обръщаха към нас с „комшу“, разпитваха ни какво правим в Турция и се радваха, че пеем и танцуваме.
След обяд пресякохме по огромния мост протока и пътувахме покрай Босфора в азиатската част. Минавахме покрай красиви богати къщи построени край брега. Спирахме на площади в малки градчета и изнасяхме кратки програми. В едно от тях танцуваше и местна мъжка група. Танцът им беше съпроводен от силни зурни и тъпани. Танцьорите танцуваха вглъбени в себе си много силово и агресивно, което се допълваше и от черните им костюми и чалми на главите, а публиката ги стимулираше с викове. Бяхме виждали тези мъжки танци по фестивали, в изпълнение на професионалисти, но това беше фолклорно, първично танцуване. Крайната цел беше програма на едно пристанище. Там се редувахме с други групи.
Връщахме се по същия път, красотата се допълваше от залеза позлатяващ водите на Босфора.
Сутринта посетихме дворцовия комплекс от османската епоха „Топкапъ сарай“ с главният султански дворец, с богата османска архитектура и забележителни интериори. Навсякъде облепен с оригинални порцеланови плочки с рисувани орнаменти предимно в сини и зелени цветове. Дворецът притежава богата колекция от изящни порцеланови изделия, картини, злато-тъкани одежди, красиво ковани оръжия и различни ценности. Вътрешният двор, украсен с цветя, фонтани и кокетни чешми за пиене на вода. Кътове, обгърнати с цветни храсти, криеха пейки, от които се разкриваха невероятни гледки към крайбрежието.
Връщайки се минахме покрай „Желязната“ българска православна църква, която стоеше величествено на брега, като дантела от желязо.
Имахме и още един наистина голям концерт на стадион.
По средата му беше построена естрада за оркестрите. Танцьорите играеха на тревата пред сцената. Публиката можеше да вижда подробностите на големи видео стени. Единият сектор беше пълен с малки момчета, облечени в синьо-бели униформи. Не разбрахме какъв е поводът. Стадионът беше пълен с хора. Всички групи бяхме строени на пистата, с табели и знамената си отпред. Една по една групите се представяха. Когато дойде нашият ред, забелязахме около момичетата ни много младежи. Нашите мъже бързо ги обиколиха и така в блок, прекосихме тревната площ до естрадата, не разбирайки какво става. Ние бяхме последни. Публиката аплодираше бурно, звукът беше странно силен- бучащ. Помислих си: Този ли страшен рев чуват футболистите по време на мачовете? Когато се прибрахме на пистата, от двете ни страни застанаха полицаи и бързо ни изведоха до автобуса. Там вече бяха готови и другите групи. С екскорт от полиция потеглихме, след това започна да излиза от стадиона публиката. Бяхме напрегнати от ситуацията. Някой предложи да изпеем „Страхиле, страшна войводо“. Пеехме с невероятен хъс. Това, като че ли ни успокои. Чувствахме се като спечелили битка.
Вълнуващо преживяване за всички беше разходката с кораб по Босфора. Всеки беше намерил удобно място на палубата, времето беше приятно. Пред погледа ни се редяха богати и красиви къщи, с градини и тераси стигащи до водата. На места, от малки площади, рибари с въдици ловяха риба. Разминавахме се с огромни кораби, натоварени със стотици контейнери. Около нас плуваха малки корабчета и лодки, от които ни махаха хора за поздрав и ние отвръщахме. На задната палуба свиреше музика и желаещите от групите танцуваха и се веселяха. Към другия край на Босфора параходът направи завой и гледката се смени. Сега гледахме към Европейския бряг. Минахме покрай старите крепости. В далечината, огрян от слънчевите лъчи блестеше „Златният рог“. Провряхме се и под високия мост и акостирахме на пристанището. Един прекрасен ден, изпълнен с красота и спокойствие.
Вечерта на фестивалната сцена, пред хилядна публика всички групи имахме по 10 минутни изпълнения, след което фестивала тържествено беше закрит.
Това пътуване се осъществи благодарение на фондацията
„Американска фондация за България“, която плати пътя, а останалите такси и застраховки си ги пое всеки от участниците. Тази година бабите имаха 4 турнета, затова взехме повече момичета от подрастващите танцьори в ансамбъла.
Участниците бяха:
Дина Колева, Анета Галева, Галина Танева, Гергинка Николчова
Здравка Джарева, Йонка Петкова, Ангелина Николчова, Анелия Овнарска, Анелия Игликина, Мария Янкова, Венелина Гюрова, Цветелина Малинова, Таня Заркова, Йорданка Борисова, Виолета Амзина, Александра Сайкова, Христина Атанасова, Беатрис Груева, Ана-Мария Стоименова, Даниела Николчова, Нели Мутавчийска, Красимир Стаменов, Стоян Аронов, Драгомир Джуков, Радослав Гьорев, Васил Ценков, Йордан Оронов, Цветан Николов, Бисер Стоименов, Асен Николчов, Росен Нешов, Васил Иванов.
Автор: Дина Колева
Снимки: архив Ансамбъл „Бистрица“