Франция, Нормандия, Каен – май 2006 година
Фестивал „България – Земя на Европа“
„България – Земя на Европа“ се нарича българо-френският проект, който се реализира от 2 май до 9 юни в Долна Нормандия Франция. „Бистришките баби“ бяха включени по работна програма на МС 2006 за Комуникационната стратегия по присъединяването на Република България в Европейския съюз. Групата участва в раздела „Музика и гласове“, като концерта беше на официалното откриване на фестивала.
Държавната делегация беше придружавана от писатели, художници, музиканти и „Бистришките баби“. В нея участваха от българска страна: Зорка Първанова – съпруга на тогавашния президент Георги Първанов, Стефан Данаилов – министър на културата, Ирина Бокова – генерален секретар на ЮНЕСКО, Иван Петров – министър на външните работи и професор Мила Сантова – директор на Института по фолклор. От френска страна: кмета на Каен и управителят на област Нормандия. От София пристигнаха френската посланичката и други официални лица.
Средствата за спане и храна бяха за сметка на организаторите, а пътните и застраховките, за сметка на Министерство на културата. Пътувахме със самолет София-Париж, а след това 460 километра с микробус и една кола. Билетите ни за самолет бяха твърде икономични и на борда пихме само кафе с бисквитка. По пътя ни попитаха: „Да спрем ли за по сандвич, или като пристигнем ще се храните?“. Решихме, като пристигнем – груба грешка. Там не ни дадоха храна, поради някакво недоразумение. Вечерта ни заведоха на руски ресторант. Приятна обстановка с много и различни руски традиционни инструменти, закачени по стената. Собственика ни взе поръчката, свали един от инструментите и започна да свири и пее. След това свали друг инструмент, после друг… Пееше и свиреше хубаво, но ние бяхме гладни. След доста дългия си концерт, остави пеенето и ни сервира.
На 5-ти май официалните лица от българска и френска страна участваха в пресконференция в аудиторията на музея „Beaux Arts”. Изказванията бяха главно за България, като страна в Европа с нейното историческо и културно богатство.
На обяд имаше прием на кмета на града, но за съжаление нашият гид, младо момиче, изгуби ключа от микробуса на една поляна. Няколко от бабите и двамата гида, претърсвахме тревата и пропуснахме приема. Обядвахме в ресторанта на залата, в която ни беше концерта. След обяд имахме репетиция. Част от нас присъства на откриването на фотоизложба на български фотографи. Между тях беше и Иво Хаджимишев – фотограф, който преди няколко години направи фотосесия на бабите.
„Бистришките баби“ пяха в раздела „Музика и гласове“, като концерта беше на официалното откриване на фестивала в зала „Beaux – Arts – Auditorum”. На него присъстваше и цялата делегация. Всички седяха на първия ред, можехме да виждаме реакциите им, което увеличаваше сценичната ни треска. Особено стресиращо за нас беше присъствието на министър Стефан Данаилов. Да излезем пред човека, който обучаваше бъдещите артисти и да показваме „актьорското си майсторство“ час и половина, беше твърде притеснително. Още с появата ни на сцената срещнахме окуражаващата му усмивка, която ни отпусна. През цялото време се веселеше с нашите закачки и като, че участваше във всичко. Преди и след концерта влизаше при нас в гримьорната, поздравяваше ни като се обръщаше към нас с „моите момичета“. След концерта имаше за нас коктейл в кметството. Данаилов се снима с нас, чукнахме се за наздраве, взе си баба Нада и вика: “Бабо Надо, ние с тебе сме стари артисти и ни е позволено да седнем“ (боляха го краката), седнаха, а до тях и Ирина Бокова и баба Севда. Ние около тях се забавлявахме.
Бяхме настанени в малък кокетен хотел, „Бристол“ в единични стаи. Късно вечерта, един редовен клиент на хотела, работещ няколко дни в седмицата в града, който отсядал винаги в една и съща стая, пристигнал в хотела без да се обади. Взел си ключа от рецепцията и отключва стаята. Насреща му, по нощница застава баба Нада и започва да вика по него „Вън, вън“ и разни други закани. Човекът се опитва напразно да се извини (и той доста стресиран) и излиза. Дават му друга стая, но на сутринта, Надуша слиза на закуска и виждайки го, му се заканва с пръст. Жената на рецепцията помолила Мила Сантова да й обясни ситуацията, че човекът не е виновен и се извиняват за случилото се. Но версията на баба Нада беше доста по-интересна: „Отивам рано сутринта на рецепцията и разказвам на французойката за случката, а тя ми вика: – „Не се притеснявай, ние си го знаеме, он си е таков…“. Питам я: – „Бабо Надо, на какъв език си говорихте?“, а тя: „ Я на български, а она на френски, ама се разбрахме“ и добави „Добре, че не влезна при некоя по-кротка жена, щеше да и искара акъло“. Уникалната ни баба Нада.
През деня разгледахме стария град. Отидохме и до кея. Пъхнахме се и в някои магазини. Обиколихме красивия център с подредените градини с цветя. Когато се прибрахме, в хотела ме чакаха две близначки, танцували на мои курсове по танци във Франция. Те обичаха България с душа и сърце. Баща им е бил българин и им е разказвал много за родината си. Те вече бяха възрастни, живееха в Нормандия, но като прочели, че има група от Бистрица в Каен, веднага потеглили на път. Беше мила среща, винаги се отнасяха с мен като с близък роднина.
На другата сутрин потеглихме за Париж. Нямахме време за разглеждане, но помолихме шофьора да минем близо до Айфеловата кула, за да я видят новите певици. Той ни спря до терасата между двата музея. За съжаление имаше мъгла и кулата се виждаше само половината. За успокоение им казах „Сега половината догодина цялата“. Така и стана.
След обяд излетяхме за България.
Жените, които имаха удоволствието да представят България на този важен форум бяха:
Дина Колева, Севда Гергова, Крема Гьорева, Гергинка Вайова, Мара Ценкова, Надежда Пашалийска, Евдокия Батлачка, Галина Танева Анета Галева.
Автор: Дина Колева
Снимки: личен архив „Бистришките баби“