Участие на „Бистришките баби и техните внучки“ във
фестивала „ЕВРОПАЛИЯ БЪЛГАРИЯ“ 2002 г. – Кралство Белгия

„Националният  комитет  Европалия България 2002“ предложи нашия състав за участник във фестивала, който се провежда в Белгия в периода септември 2002г.- януари 2003г., като пътя, хотела със закуска и дневни пари –  38 евро на ден, е подсигурено  от фондация „Европалия Интернационал“  Кралство Белгия.

Нашето участие беше от 18.11 до 24.11. 2002 г. Пътувахме със самолет до Варшава – Полша. Там имахме 4 часа престой в едно кафене на аерогарата. Времето мина във весели истории и много смях. Сменихме самолета за Брюксел, от там ни взеха с автобус и заминахме за гр. Гент. Отново бяхме в този красив град и отново първият ни концерт беше в голямата катедрала.

Очаквахме с трепет това пътуване, поради високото ниво на фестивала. Притесненията ни се разсяха още от първия концерт. Организацията беше безупречна, катедралата пълна, а публиката много радушна. Общо в Гент и Брюксел изнесохме седем концерта.

Представихме трудовия процес „жътва“, който съдържа цялото богатство на песенния фолклор на село Бистрица. Жътварските песни – тежки като самия труд. Полифоничното пеене звучеше великолепно, допълвано от акустиката на катедралите. Красотата на пролетния обичай “Лазаруване“ с богатия костюм и украса и красивите момичета, беше дълго аплодиран на всеки концерт, а бързите шопски танци повдигаха настроението.

„Бабин ден“ беше обичаят, в който като че ли участваше цялата публика. Всяко едно действие предизвикваше емоция. Хората се смееха или притихваха, или се учудваха, аплодираха и прекъсваха действието.

Този хубав прием освобождаваше изпълнителите и те даваха всичко от себе си.

Понякога в единия час, който изчакваме в готовност преди начало на изпълнението, някоя от жените разказваше случка от тежкия си живот. Между тях имаше сирачета от деца, други бяха загубили деца, съпрузи, близки. Наближеше ли часът за начало, изтриваха навлажнените си очи, леко се прокашляха и заставаха съсредоточени, готови за влизане на сцената. Винаги съм се учудвала на силата и психиката на тези жени.

Не така стои въпросът със смеха, който е заразителен, а преодоляването му е доста трудно. Всяко пътуване се запомня с нещо преживяно – това запомнихме с много  смях. На един концерт в залата присъстваха много младежи. На първите редове седяха група тийнейджъри. В момента, в който момчето избира лазарка, на която да върне кърпата, а тя целува  ръката му, винаги предизвикваше реакция. А младежите така се  развеселиха на това действие, че и лазарките започнаха да се смеят. Следваше да пеят на пчелите като танцуват в затворен кръг. Така гледайки се една друга не можеха да овладеят смеха си. Всички запяваха куплета,  една по една отпадаха, пак се мобилизираха и отново смехът надделяваше. По едно време останаха да пеят само Здравка  и Христина, но накрая дружно завършиха всички.

Много чести бяха случаите, когато се разказваха смешни истории и вицове, особено, когато с нас бяха и младите от ансамбъла. Така на „Жътвата“ на обяд лягаме на сцената,  всяка слага главата си на жената пред нея, като образуваме кравай. През това  време зад кулисите кавал свири нежна овчарска мелодия. Преводачът обяснява на публиката за песните и действията, които следват. Някое от момичетата спомена само една дума от казания преди концерта виц и всички лежащи баби и млади започват неудържимо да се тресат от смях.

За първи път в наш концерт участваше „ Дуо гайда“ и певиците Чуртова и Халбукова от град Смолян. Интонационно шопският и родопският фолклор са твърде различни. Поставени между два обичая, те внасяха нещо ново с широкия диапазон на мелодиите и песните. Това помагаше за непрекъснатото напрежение в концерта и очакване на нещо ново и различно.

Всеки от седемте концерта завършваше с българско хоро, в което заедно с нас участваше и публиката.

Много българи посещаваха нашите концерти и оставаха заедно с нас с часове.

Ето и участниците, представили по чудесен начин българската култура.

Баби:

Дина Колева, Мара Ценкова, Дана Овнарска, Евдокия Батлачка, Крема Гьорева, Севда Гергова, Надежда Пашалийска и Гергинка Вайова

Внучки:

Анелия Игликина, Даниела Карчина, Здравка Джорева, Йонка Иванова, Боряна Маджарова, Камелия Ковачка, Анелия Овнарска и Христина Джукова

Музиканти:

Росен Нешов и Цветан Добринов

Радвам се, че всички бяхме живи и здрави и успяхме да представим българският фолклор такъв какъвто е: богат, разнообразен и неизчерпаем.

Автор: Дина Колева

Снимки: архив Ансамбъл „Бистрица“ 

Вашият коментар