Линц – Австрия 26.11.2001 година
Концерт на момичетата и музикантите
Обади ми се д-р Яна Лайтнер, българка, музикален специалист в Австрия. Искаше да покани 4 жени от групата на „Бистришките баби“ и 4 момичета от групата на „Внучките“ за концерт в град Линц, Австрия. Организацията, от чието име тя ни канеше, щеше да поеме всички разноски по пътуването и пребиваването ни там.
Водихме дълги преговори по телефон и електронна поща. Възложих на Йонка бързата кореспонденция, тъй като по това време аз все още не разполагах с електронна поща. Успях да убедя Яна да направи концерта само за момичетата. Те пееха добре, а и разликата между двете групи, баби и момичета, темброво е доста голяма, за да пеем съвместно цял концерт. Постепенно прибавихме и музиканти и така се сформира група от девет певици и трима музиканти. Във всяко писмо Яна ни напомняше, колко трябва да сме стриктни при подготовката на документите за пътуването, и че трябва да имаме всички бележки за отчет като например, какъв е бил курса на българския лев в деня, в който сме плащали застраховките и т.н.
Йонка помагаше активно, тъй като към края на преговорите аз бях в Германия. Тя ми предаваше кореспонденцията и пишеше решенията.
На 24 ноември след обяд потеглихме за Виена в състав: Дина Колева, Йонка Петкова, Боряна Маджарова, Елена Пашалийска, Даниела Карчина, Камелия Ковачка, Христина Атанасова, Людмила Спасова, Здравка Джорева, Росен Нешов, Цветан Добринов и Симеон Аронов. Автобусът беше пълен, а ние бяхме пръснати по различни седалки. Нетипично пътуване за нас – без общуване, смях и песни. Сутринта пристигнахме във Виена и с коли продължихме за град Линц. Бяхме уморени, а и през цялото време валеше дъжд.
Настаниха ни в хотел на брега на Дунава, непосредствено до залата. Направихме репетиция. Реномираната зала Брукнерхаус, пригодена главно за музикални концерти, беше хубава, акустична с голяма отворена сцена. Поради това, че Йонка чакаше бебе, тя само пееше, а аз за последен път се изявявах като танцьор и то сред млади, красиви момичета. Концерта беше в две части. В първата част свириха австрийски музиканти, а след паузата ние изнесохме 45 минутен концерт. Пяхме акапелно песни, играхме хора на песен, музикантите свириха самостоятелно. Представихме и обичая „Лазаруване“. След това пяхме песни и танцувахме със съпровод на музика. Имаше и изпълнения на бис. Накрая слязохме с право хоро в залата и много хора се хванаха при нас да играят.
За представянето на концерта, д-р Яна Лайтнер написа рецензия, която прилагам.
Вечерята беше в един ресторант. Настаниха ни на голяма маса. Сервитьорката, младо момиче, застана до масата и зачака да поръчаме. Започнаха приказки като: „Хубаво моме, ама как да му кажем, че искаме еди какво си?“ Някой се опитваше да превежда, друг да обяснява… Момичето ни слушаше внимателно и си записваше нещо. След известно време, каза – „Разбрах и записах, аз съм българка и съм студентка тук. Помолиха ме да ви обслужа“. Смяхме се заедно с нея.
Разходихме се в града, постояхме и край Дунав. На другата сутрин потеглихме обратно за Виена.
Автор: Дина Колева
Снимки: личен архив и интернет