Международен фолклорен фестивал Сан Киприан–Испания
от 10.07.2001 година
Ансамбъл Бистрица получи покана за участие в Международен фолклорен фестивал в град Сан Киприан – Испания. По това време трудно се получаваха покани за силни фестивали. Километрите бяха много, парите за транспорт също. Желанието на състава за участие във фестивала беше голямо и решихме да приемем поканата. Храната и спането беше за сметка на фестивала, но пътят, паспортите, визите и застраховките – от нас. Имахме налични пари от концерти, допълнително събрахме и по 200 лева от изпълнителите, но пак не стигаха. Решихме да вземем и още няколко човека, които да включим в част от програмата. Те заплатиха по 500 лева и така финансовия въпрос бе уреден.
Няколко седмици преди да тръгнем се оказа, че нашият акордеонист и тъпанджията не могат да дойдат. Намерихме акордеонист, който до края на турнето не можа да научи програмата, тъпанджията обаче беше природно надарен.
Тръгнахме на 10 юли с шофьори, които не познавахме. На отиване трудно се комуникираше с тях, но там се сприятелихме и всичко беше наред.
Пътят беше безкраен. Спирахме на някой паркинг за почивка на шофьорите, като имаше и паузи от по пет часа, които ни уморяваха допълнително. Едни от тях бяха и интересни, като разглеждането на Ла Коруня и Сантияго де Компостела. Пътувахме 36 човека. Отпред климатика работи и е студено, а отзад младежите се събличат и завират от горещина. Беше трудно, но хората въпреки всичко се веселяха, пиеха, пееха, а призори заспиваха уморени. Така две денонощия. Пристигнахме рано сутринта и ни настаниха в едно училище. Една стая за мъжете и една за жените. Спяха на двуетажни легла. За ръководителите имаше подсигурен наблизо хотел. Леглото ми беше голямо и при мен спеше Йонка, която носеше толкова обувки и джапанки, че изпълниха пространството под леглото. В училището баните бяха общи, затова момичетата ползваха моята баня. В същия хотел се хранехме всички.
Във фестивала, освен нас, участваха групи от Испания, Русия, Румъния, Полша.
На площада, в центъра на града имаше голяма естрада, на която се провеждаха концертите на фестивала. Целият площад се изпълваше с хора.
Ние представихме „Шопски танц“ и „Ритуални моменти от Бистришка сватба“. Бяхме много хора и изпълвахме цялата сцена. Всеки изпълняваше своята роля в ритуалите перфектно, придружени от песни, музика и танци.
Пътувахме и в други градове и изнасяхме концерти с останалите групи. Времето за начало на концертите в Испания, по програма бе обявено за 21:00 часа, но много често те започваха към 22:00 и продължаваха до полунощ. Обикновено след това се връщахме, за да поспим 2, 3 часа преди закуска. В един от градовете, в които изнасяхме концерти, преди нас на сцената беше групата „Калинка“ от Русия. За миг настана суматоха зад естрадата – един от танцьорите си пийнал малко повече и ударил шамар на ръководителката си. По-късно, моите танцьори със смях, често ми напомняха да внимавам в забележките.
В един от градовете, който се намираше на брега на океана, вече облечени в костюми и в очакване да започне концерта, решихме да се разходим по крайбрежната улица. На нея имаше голям каменен прибой и Наско се качи на него, за да снима, когато изведнъж голяма вълна заля прибоя и го окъпа целия с костюма. Същата вечер концерта се състоя на не много добре закрепена външна естрада. Играехме „Стара шопска“, в която участваха всички и сцената започна да се люлее заплашително. Организаторите изключиха агрегата и микрофоните спряха. Микрофона на Росен непрекъснато се навеждаше надолу и той приклякаше, като в удобен момент го изправяше бързо нагоре. Улисан в непослушния микрофон, не забеляза, че той не работи и продължаваше с това действие. Смеха завладяваше цялата ни група. Добре, че до края на танца сцената не падна, а публиката аплодираше в такт с музиката.
В друг град концерта беше в културен дом. Пристигнахме рано, проходихме сцената, проба на микрофони, облякохме се и зачакахме началото. Измина час и половина, после два. Разказахме си всички преживени истории, когато се появи организаторът и каза да се строим за дефиле. Часът беше 10:30 вечерта. Следваше концерт, а след него три часа път до Сан Киприан.
На фестивала имахме и доста свободно време през деня. Ходехме на плаж, мъжете ходеха за риба, която нижеха в стаята да съхне. Един ден с „Бабите“ се разходихме в парк с грамадни дафинови дървета. Под тях имаше много поникнали малки, като разсад фиданки. Отскубнахме си и ги насадихме в пластмасови чаши от бира. Така доволни от придобивката и шумни пресичахме улицата, когато една кола наби спирачки до нас. Ани вика: „Е не вижда ли, че сме от озеленяването?“.
Една от вечерите, празника на Свети Киприан, имаше Църковно шествие. Отпред свиреше огромен оркестър, хоругви, а след тях мощите му, носени на трон и съпровождани от целия град. Вечерта всички участници бяхме поканени на поляна на брега на океана, където рибари от града на огромни скари печеха риба и раздаваха на всички, заедно с вино. Музикантите на групите свиреха, а хората играеха, кой каквото си може.
Всяка вечер на площада до нас имаше „Фиеста“. На големи камиони свиреха различни испански професионални музикални групи. Хората от града, хубаво облечени, със семействата си, танцуваха или гледаха, общуваха, веселяха се. Спомнихме си за Бистрица – как хората се събираха всяка неделя на площада, за да поиграят и да се видят.
На фестивала имаше един мениджър, който много ни хареса и предложи да ни заплати отклонението до Палма Де Майорка и там да изнесем три платени концерта. Някои от хората бързаха да се приберат и така, това чудесно предложение пропадна.
С нас пътуваше Трояна Манова, която написа своето виждане за „На турне в Испания“, което прилагам.
НА ТУРНЕ В ИСПАНИЯ 2001гНа 23 юли потеглихме обратно. В Бистрица пристигнахме благополучно на 25 вечерта.
Участници:
Дина Колева, Крема Гьорева, Евдокия Батлачка, Надежда Пашалийска, Севда Гергова, Мара Ценкова, Гергинка Вайова
Александра Сайкова, Йонка Петкова, Ангелина Николчова, Анелия Игликина, Венелина Гюрова, Веселина Гюрова, Даниела Карчина, Елена Пашалийска, Здравка Джорева, Людмила Спасова, Христина Джукова, Нели Мутавчийска, Росен Нешов, Цветан Николов, Любчо Бяхов, Марин Маринов, Александър Спасов, Атанас Атанасов, Васил Ценков, Венцислав Дръндов, Илия Дръндов, Илиян Ружин, Пенко Пенков, Цветан Кунев, Анета Галева, Радост Мазганова, Таня Динова, Трояна Манова, Георги Колев.
Автор: Дина Колева
Снимки: личен архив