Трифонци
Българската православна църква почита паметта на Свети мъченик Трифон на 1-ви февруари.Той е известен и почитан лечител и заради вярата си в Христа бил подложен на мъчения и посечен с меч.
На 2-ри февруари е Сретение господне – Вълча Богородица. Един от четирите празника, посветени на Божията майка. Съвпада с четиридесетия ден от рождението на Христос, когато Богородица отива в Йерусалимския храм. Там били посрещнати от Симеон и пророчицата Ана, изпълнени със светия Дух, които потвърдили, че младенецът е новороденият Месия. По благочестив обичай и днес новородените деца на 40-тия ден от рождението им се занасят в храма за благословение.
На 3-ти февруари е Зимен Симеоновден. Чества се паметта на св. Симеон Богоприемец и на св. Анна. Симеон бил благочестив старец от Йерусалим, който с дълбока вяра очаквал идването на месията Христос.
В народите вярвания и обичаи, първите дни от февруари се наричат Трифонци. Пoчита се най-много първият Трифонец – Трифон Зарезан. Лозарите, винарите и градинарите приемат св. Трифон за свой покровител и пазител на лозята. По това време през годината се започва резитбата на лозята. Мъжете отиват рано сутринта в църквата, а жените им приготвят нова шарена торба, в която слагат украсена обредна питка, кокошка пълнена с ориз и вино. След службата отиват на лозята заедно със свирачите. Там всеки се прекръства три пъти в посока към изгрева и отрязва с косера няколко пръчки от три корена. После полива отрязаното място с вино и светена вода и го поръсва с пепел, запазена от Бъдни вечер, с пожелание да се роди много грозде. Отрязаните пръчки завиват на венчета, които слагат на калпаците или на бъклиците си, а после вкъщи ги поставят под домашната икона.
След зарязването мъжете нареждат в кръг богата трапеза в лозята с донесената храна. Най-възрастният поставя в средата й китка босилек, увита с червен конец и три лозови пръчки. Избират „цар“ на лозята, който наричат Трифон. Гледат той да бъде добър стопанин, с много лозя и да е „късметлия“ – предпоставка за добра бъдеща реколта. Започва веселба, която завършва в дома на царя, където се черпят с вино, за да бъде обилна реколтата от грозде и да бъдат бъчвите пълни.
В родопите на Трифоновден се прави обредът насичане на бездетен мъж, за да му се родят деца. Мъжът вика бръснар, който, докато го бръсне, го нарязва на три места по шията.
Следващите два дни – трифунци, се почитат за предпазване от вълци. В Белоградчишко наричат втория и третия ден „Разтурняк“ и „Кривудян“, защото така се казвали двата най-страшни и лоши вълци в глутницата. За да се предпазят от бесуването на вълците, се спазват много строго някои забрани, които засягат главно жените. Те не бива да предат, да плетат, да тъкат, да отварят ножици, за да не се отварят устата на вълците. Раздава се специален обреден хляб, от който слагат в сеното на добитъка, за да го предпазят от опасния звяр.
На Сретение Господне не се работи, за да не се раждат децата с белези. Спазва се половото въздържание, за да се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, за да бъдат здрави децата. Месят се и се раздават питки в две къщи.
Третият Трифонец се смята за хаталия ден – един от най-лошите в годината. Особено строга е забраната за всякаква работа за бременните и неродилите жени. Вярва се, че нейното нарушаване ще доведе до раждането на дете или добитък с белег.
Снимки: интернет