15 и 29 август – Голяма Богородица и Секновение
Голяма Богородица
Успение на Пресвета Богородица е голям християнски празник, посветен на смъртта на Божията майка. Навсякъде в православните храмове отбелязват празника с тържествена църковна литургия, с водосвет и със специално въздигане на хляба, защото според библейските сказания Богородица се явила пред апостолите, когато те благословили хляба.
Божията майка се почита като лечителка, покровителка на майчинството, брака и семейството, защитница на бедни и онеправдани. Вярва се, че светицата помага на бездетни невести да се сдобият с рожба. Затова на Голяма Богородица жените, които още не са родили, не трябва да похващат ръчна женска работа. Те отиват в черквата, палят голяма свещ за Божията майка и поднасят дарове.
От този ден до празника Рождество на Пресвета Богородица (8-ми септември, Малка Богородица) народната традиция забранява на жените да тъкат и сноват, да плетат и шият, за да е здраво цялото домочадие.
До Голяма Богородица добрият стопанин трябва да е свършил вършитбата. За празника се смила от новото жито и от него се приготвят обредни хлябове. На трапезата има и варено жито, пиле каша, царевица, тиква, диня и грозде. Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, голямо плодородие ще има през следващата година.
В селищата, в които има местна църква или близкият манастир носят името на светицата, се свикват сборове, но които идват хора от цялата околност. Те събират пари и купуват животно за курбан в чест на светицата. Празничните трапези се нареждат обикновено на стари черковища и оброци, край лековити води и параклиси или в дворовете на църкви и свети обители.
На Голяма Богородица се правят и родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Някъде курбаните се освещават в църква, другаде – вкъщи. Стопанките раздават от курбана на близки, съседи и кумове.
Секновение
Православната църква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение”, “Св. Йоан с отсечена глава”, “Църн св. Йоан”.
Според традиционните народни схващания на Секновение “денят и нощта се стигат”, т.е. стават равни по времетраене. Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата – самодивите.
Смята се за “ лош ден” (“тежък празник”), по време на който не трябва да се работи, и да не се започва нищо ново. Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи. Вярването за отрязаната глава на св. Йоан забранява да се ядат плодове и зеленчуци с червен цвят – дини, ябълки, домати. Не се пие и червено вино.
Вярва се, че на Секновение започва есента, водата и времето застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.
Снимки: интернет