24 юни – Еньовден
На 24 юни църквата почита Рождението на светия пророк Йоан Кръстител, наричан още и Предтеча. Заченат с Божията намеса, св. Йоан се ражда няколко години преди Исус Христос, за да прокара пътя на неговото учение сред юдейския народ. Той първи започва покръстването на юдеите във водите на река Йордан.
Еньовден, Яновден, Иван Летни, Среди лете, е християнизиран вариант на езически празник в чест на лятното слънцестоене. В основата на празника седи култът към Слънцето.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и, който види това, ще бъде здрав през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се на половина – ще боледува.
Смята се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особено магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Вярва се, че кукувицата кука до Еньовден и оттогава лятото си отива.
Според вярванията, в полунощ срещу празника „небето се отваря“, звездите „слизат на земята“, омайват тревите и цветята и им придават лечебна магическа сила. „Земята се отваря“ и духът-стопанин на заровено имане проблясва като пламък. „Морето спира да се движи“ и хората се къпят в него за здраве. През това време се нарушават времевите и пространствените граници между горния и долния свят и се явяват свръхестествени същества – вампири, змейове и самодиви. Моментът е благоприятен за магии и заклинания. Магьосниците, наричани бродници и житомамници, се събличат голи-голишави и с кросно и дървена лъжица обикаляли чуждите ниви, за да откраднат берекета: „Свети Яно, знаеш ли защо съм дошла? Да ми дадеш берекето на таа нива!“. За предпазване някои стопани отиват на нивата преди магьосниците и зажънват в четирите края по няколко класа и й казват: „Ако дойде магьосница да те обира, кажи й – обрана съм веке, не мога да дода, краката ми са отсечени!“.
Разпространена в цяла България е представата за лечебната сила на билките и цветята. Те трябва да са откъснати преди изгрев слънце, когато са най-лековити. Набраните от жените – баячки, знахарки и млади моми билки, трябва да са седемдесет и седем и половина – за всички 77 болести – според фолклора и половинка за болестта без име.От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец. В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън, а после ги окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
С тревите и цветята, набрани на празника, се увива голям еньовски венец, през който се провират по три пъти всички за здраве и за предпазване от змейове и самодиви.
На Еньовден също се гадае за любов и за женитба. В различни краища на страната момите използват различни магически техники, за да научат за кого ще се задомат. Някъде замесват солена питка от откраднатото брашно, слагат под възглавницата си залък от нея и чакат да видят кой ще се появи в съня им. Другаде оставят на покрива огледало – момъкът, който им го донесе насън, е бъдещият жених.
В Източна България е популярно също напяването на китки или паламарки. В нощта срещу празника с обредни песни и хора момите наливат вода в ново менче и я отнасят в дома на една от тях. На други места водата се налива при обредно мълчание – мълчана вода, за която се вярва, че притежава особена магическа сила. Всяка девойка оставя в котлето своя китка, белязана с нишан – пръстен, обица, мънисто или друг предмет, който й принадлежи. Котлето нощува на открито под звездите, покрито с кърпа и оставено под трендафил или зелено дърво. На сутринта момите вадят изпод кърпата китките една по една, като ги напяват – изпълняват кратки песнички или речитативи. Така всяка девойка узнава какъв ще бъде бъдещият й мъж.
В някой райони момичето, което вади китките е Еньовата буля. Еньовата буля е малко момиченце – на 3, 4 или 5 години, което обличат в части от булчинско облекло и закичат с венец от еньовче. Тя е боса и момите внимават да не стъпи на земята. Момите обикалят селото с песни за плодородие или женитба, докато я носят последователно на раменете си. Спират при чешма или кладенец и дават на бременна жена да подържи Еньовата буля, за да е плодородна годината. После се връщат в къщата, където от предната вечер всяка мома е сложила своята китка и момиченцето ги вади и нарича.
Запретни, Еньо, бели ръкави,
Та бръкни, Еньо, в сребърен баркарач,
Извади, Еньо, еньовска китка,
Който е честит, той да я носи! – за здраве
Шарени торби – гости чакат! – за сватба
Шарен кожух черква мете! – за даскал …
На трапезата за Еньовден се правят гозби със седем билки – супа от киселец, зеленчукова супа с гъби и печена царевица. Приготвя се Еньовска питка (със зелена клонка се разбърква брашното, вместо вода се слага отвара от седем билки, слага се до иконата на свети Йоан Кръстител да пренощува със свещ, а на следващия ден се освещава в църквата).
Снимки:интернет