10-ти и 20-ти юни – Спасовден и Русалската неделя
Възнесение Господне – Спасовден
Празникът Възнесение Господне е известен като Спасовден заради названието на Исус Спасител и неговото спасение от земните тегоби. Датата е подвижна и винаги се пада в четвъртък – 40 дни след Великден. На този ден според поверието се „прибират“ душите на покойниците, които са „на свобода“ от Велики четвъртък. Ето защо в събота след празника се отбелязва Спасовската (Черешова) задушница (тази година се пада на 19-ти юни). Жените отиват рано сутринта на гробищата, почистват, прекадяват, преливат с вода и червено вино, запалват свещ и раздават жито, череши и други храни.
На този ден също са се правели обреди за дъжд, ако е било необходимо. Извивало се е и голямо Спасовско хоро, като на някои места момите играели в булчински дрехи, взети назаем от млади невести – малка магия, която трябвало да помогне за скорошното им омъжване.
Тогава се извършва и един тайнствен лечителски ритуал – ходене по росен. Росенът е отровно растение, но има лечебни свойства. Във фолклорните представи той е самодивско растение, което цъфти срещу Спасовден. Именно тогава излизат и „русалките“, „русалиите“ или „самодивите“. Те берат цветовете на росена и се кичат с тях. През този период самодивите са благоразположени и лекуват хората от „самодивска болест (настъпили са самодивско хорище)“. Тогава се лекуват и бездетките – „Те ти, булка, Спасовден!“. Вечерта срещу Спасовден болните отиват на място край селото, където расте росен. Те се придружават от побратим или посестрим, не роднина, от срещуположния пол. Оставят до росена кърпа с хляб, печена кокошка, вино и паница или чаша с вода за самодивите. Болният ляга под росена и заспива, а побратимът остава да варди. На другата сутрин стават преди изгрев и гледат в паницата или чашата. Смята се, че каквото има вътре трябва да се изяде, защото това е лекарството, което са му оставили самодивите. Водата се изпива от болният или се облива с нея, може и да се отъркаля в утринната роса и после много бързо напускат мястото, за да оставят болестта там.
На някои места в нощта срещу Спасовден се преспива край параклис или оброк, посветени на празника – отново с надежда за изцеление.
Петдесетница и Свети дух – Русалска неделя
Петдесетница се смята за началото на църквата, затова църковната служба е много тържествена. Храмовете се украсяват с цветя и лятна зеленина и се разпръсква орехова шума. Тя напомня за огнените езици над главите на апостолите, а вярващите отнасят тази шума по домовете си и я слагат на домашната икона „за благословение“ (вярва се, че шумата е универсален лек).
Русалките, пременени и накичени с Росен, разпръскват роса над нивите от Спасовден – в четвъртък, до неделя, св.Троица. В понеделник – св.Дух, започва седмицата в, която се празнуват русалките – Русалска неделя. През тази седмица митичните същества показват своя пакостлив характер и могат да причинят сериозни неприятности на хората. Ако намерят някого да работи, удрят го и той се разболява от русалска болест и се чалдисва. Затова къщите се застилат с пелин, с пелин се закичват и хората, защото се вярва, че тази билка ги отблъсква.
През тази седмица е било строго забранено да се върши всякаква женска работа – с едно изключение – ритуалната направа на подници-глинени съдове за печене на хляб. (На други места подници се бият на Йеремия.)
В Бистрица сутринта на празника моми и жени отивали на манастирчето да изкопаят глина и хума – там била най-хубава. По време на копаенето, са идвали и момците, които са се закачали с момите и са ги хвърляли в хумата за забавление. След като съберат достатъчно я пренасят на едно място, където са определили и започват да я бъркат, слагат слама, пак бъркат, после тъпчат с боси крака. Пеят, играят, газят `умата, докато не стане лепкава и готова за обработка. След това я разпределят и всяка от жените си носи вкъщи. Броят на подниците варира според числеността на семейството, но задължително е нечетен. Обичаят завършва с трапеза, на която жените се гощават със зелник и пресен хляб („Цал ден веселба на Могилето!“).
Обработената хума я занасят на тавана, където я растилят, разплескват с вода, за да станат като тави и ги оставят да съхнат (понякога са съхнели и година).
През Русалската седмица селищата, в северна България, обикалят и дружини от млади мъже, наречени русалии или калушари. Водачът им се нарича ватафин и ролята му в изпълняваните обреди е много голяма. Той носи знамето на дружината – бял ленен плат с пришити билки.
Русалиите са облечени с нови дрехи и са накичени с билки. Смята се, че те могат да изцеляват болен от русалската болест, като танцуват, докато той лежи на земята. Хората им са буйни, под съпровод на специална русалска мелодия, свирена на кавал. По време на ритуала русалиите постепенно забързват темпото докато накрая танцуват в транс – подобно на дервишите.
Ватафинът определя кой от момците е достатъчно силен и здрав, за да издържи прехвърлянето на болестта в него. Той му „хвърля очи“, русалията пада, защото болестта го е повлякла, а болният скача на крака – оздравял. След това дружината свестява другаря си чрез друг танц в обратната посока, като от уменията на ватафина зависи той да се размине без последствия.
Снимки: интернет