Гостенките
В период на криза в света, породена от болест, някак стана нормално да си говорим точно за болестите, които съпътстват човешкия ни живот. Нека погледнем как в миналото са били приемани те, как са ги посрещали и какви мерки срещу тях са предприемали нашите предци? Възприятията за болестите и отношението на хората към тях, разгледано от позицията на традиционната ни българска култура представляват своеобразен вид митологични и приказни превъплъщения. Според народните представи болестите са невидими свръхестествени същества, често в човешки (женски) образ, но с изключително грозни и отблъскващи черти. Хората смятали, че те са изпращани от Бог като наказание за тежък грях. Въпреки, че, естествено, болестите не били никак желани, хората се отнасяли към тях твърде внимателно, като към много важен гост. Даже така ги и наричали – гостенките.
Изричането на името на болестта било абсолютно забранено, но ако все пак това се налагало, то говорещият я наричал с умалителни и ласкателни заместители като лелята, медената, благата, маминката, сестрицата и др. В чест на болестите се извършвали множество обреди по време на различни празнувания и им били посветени конкретни празници от годишния обреден календар. Според старите българи броят на болестите бил 77 и половина или 99, като се вярвало, че за всяка болест си има лек или билка, обикновено набрана преди изгрева на слънцето, на Еньовден. Но половинката или стотната болест била най-опасна, защото за нея лекът бил незнаен. Този зъл половина-дух бил и най-лош и не можело да се изгони лесно. Според предания, обаче, се знаело, че когато се берат билките за другите болести, ако със затворени очи (жмичком) се откъсне половинка от кой да е цвят, то това ще е именно билката срещу най-злия дух. Въпреки, че хората от миналото се опитвали по-често да омилостивят, да нахранят със сладки питки или да дарят нещичко на болестта, за да си ходи по-бързо „по живо, по здраво“, не липсвала и вяра, че тази отвъдна сила, много по-могъща от човека, може да бъде спряна, отблъсната, прогонена или затворена. Естествено чрез магия. В традиционната ни народна култура са познати множество магични обреди, целящи да се справят със злото, наречено болест. Такива повече от интересни примери са заораването на населеното място, паленето на жив огън, отглеждането на куче-съботник (родено в събота), ушиването на специални ризи, ритуалните лечебни практики и много др.
И въпреки, че днес ни се струва, че нищо от тази „магия“ не може да бъде използвана срещу болестта, съвсем не е така. Според българските народни представи водата е нужна „на всички за всичко“. С двойнствената си природа да бъде разрушителна стихия и творяща същност, земна и подземна, мистична и реална, безформена маса, но заемаща всяка форма, мека, но пробиваща скалата, водата притежава, освен магична и съвсем реална способност да изчиства, отмива и лекува. Звучи познато, нали? Измий болестта! Днес, в ситуацията на Covid-19, най-лесният начин за предпазване от болестта е измиването с вода и добрата лична хигиена. Дори да не вярваме в магията на водата, тя си върши своето. В миналото точно чистата вода била съществен елемент от редица обреди и ритуали, и абсолютно задължителна в лечителските практики на българите, а както се вижда, така е и днес.