„Варвара вари, Сава пече, Никола яде с голямата лъжица и гости гощава.“ Така започва последният месец от годината, с три последователни празнични дни, взаимосвързани и образуващи цял обреден комплекс. На 4 и 5 декември почитаме Св. Варвара и Св. Сава. Според народното поверие те подготвят празника на Св.Никола. Св. Варвара се почита като покровителка на шарката и в нейна чест се приготвят медени питки, оставят ѝ се панички с мед и дарове. В Кюстендилско по къщите ходят моми „варварки“, а из Родопите и Странджа се пали варварска свещ, която се пази през годината за предпазване от градушка. Рано сутринта, на Варваринден, стопанките разпръскват из двора царевица и ограждат кокошките с въже, за да не ги губят из съседните дворове.
Денят на Св. Сава преминава в приготвяне на ястията за следващия ден – големия празник Никулден, 6 декември. В традиционната култура на българите Св.Никола се почита като покровител на морската шир, реките, езерата, на подводния свят, на моряците и рибарите. Според стара легенда нему „дел се паднали води и бродове, мътни води със дълбоки морета, паднало му се по вода да ходи, по водите кораби да кара, по морето ветрове да спира.“ Той е повелител на зимните студове и на морските стихии, пуска ледените ветрове и потапя кораби. Затова му се отдава голяма почит и му се устройват богати трапези с обредни хлябове и риба. Целият ден софрата не се вдига и гост не се връща. 9 декември е денят на Св.Ана. Народът нарича празника Анино зачатие, а нощта се счита за най-дългата в годината (по стар стил празникът е бил на 22 декември). На този ден се правят предсказания и магии, също и предпазни обреди и ритуали.
В българската народна традиция Св.Спиридон, 12 декември, се почита като патронен празник на различни еснафски организации – златари, абаджии, терзии, бакърджии и др. На богата празнична трапеза сядат майстори, калфи и чираци. На 17 декември, Св. Данаил, майките отново месят хляб, „за да не падат децата им в огън“ и да е плодовита годината. Следващият ден, 18 декември, е отреден за народния култ към Св. Модест. Из пиринския край, странджанско и Беломорска Тракия се разказва как светеца Модю научил хората как да впрягат волове и да орат с тях и станал им покравител, също на едрия и дребен рогат добитък. На 20 декември празнуваме големия християнски празник Игнажден (Идинажден, Идинак, Полаз, Полязовден, Млад ден или Млада година). Според християнските вярвания от Игнажден започнали родилните мъки на Божията майка. Старо поверие гласи, че от първият гост – полазник, престъпил прага на къщата зависи какъв ще бъде животът на цялото семейство през идната година. Това е денят, в който се правят най-много гадания и предсказания, както и обреди, целящи пропъждане на злите сили. В някои краища на страната в тази нощ започва се прави интересен обред – „вардене на квас“ или „пазено тесто“, имащ магична осмисленост. От Игнажден започва оформянето на коледарските дружини. 
Денят преди най-големия и тържествен зимен празник Коледа българите наричат Бъдни вечер (Божич, Малка Коледа), 24 декември. Още от ранни зори във всяка къща започва суетенето по подготовката на специалната вечеря. В тази вечеря всички блюда са постни, но многобройни, а хлябовете са особено специални – украсени и вити-превити Боговици, Вечерняци, колаци и др. Особено важен момент от бъднивечерската обредност е приготвянето и запалването на празничния огън. Специално дърво – бъдник гори в огнището през цялата нощ. „Кадената“ вечерята събира цялото семейство около софрата. И тази вълшебна нощ е свързана, съвсем естествено, с магични гадания, наричания и заклинания. Най-колоритният момент от нощта е обикалянето на коледарите. Младите мъже, напети ергени, облечени и нагласени празнично, обикалят от къща на къща, пеят обредни коледарски песни и носят послание за общо добруване. Стопаните отдалеч ги чуват и с радост и желание отварят портите на дворовете и ги посрещат в домовете си. Коледарите пеят на всеки за здраве, за късмет, за щастлив живот, за плодородие. 25 декември, Рождество Христово, Коледа е ден „празен“ от работа, истински празник и традицията забранява да се подхваща каквато и да е дейност. Сутринта всяко семейство отива в църквата на празнична литургия, а след това се събира около тържествената коледна трапеза, отговявайки от дългите коледни пости. Празнуването продължава три дни, чак до Стефановден, 27 декември.
На третият ден след Рождество православната християнска църква почита паметта на Св. Стефан. Празникът отново събира всички около богата трапеза, но вече за последен път през годината. Със Стефановден завършват коледните празници, а старите хора казват, че се „затваря кръга“. Според народната представа, разпространена из цялата българска етническа територия, от Игнажден или, на места, от Коледа, започва периодът на Мръсните дни, които продължават до Богоявление. Народът ни нарича тези дни още Некръстени, Погани, Караконджови. Поверието гласи, че този период е особено опасен, защото „земята е на решето“, а „небето е отворено и раят и адът са слети в едно“. Мръсните дни са преход от старата към новата година, от смъртта към раждането. В света на живите нахлуват зли сили, които бродят до първи петли, като нападат и пакостят на хората. Най-силната преграда срещу тях е денонощно горящият в огнищата огън, чийто топъл пламък има пречистваща и предпазваща мощ.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева