Още в самото начало на месец ноември, на 8-ми, българите празнуват Рангелов /Архангелов ден/. Според християнската митология Архангел Михаил е водач на небесните сили и борец против духовете на тъмнината, а според народният култ към светеца при подялбата на света между „братята светци юнаци“ Господ му поверил душите на мъртвите. В традиционните народни представи Архангел Михаил се спуска при всеки умиращ човек и с нож или сабя изважда душата му. По тази причина той е наричан често и душовадник. След това, с помощта на златна ябълка, Архангелът примамва душата и я отвежда в отвъдния свят. На този ден, в чест на светеца се коли курбан и се приготвят обредни хлябове, а връзката с отвъдното се поставя в основата на съблюдаването в съботата преди празника на една от най-големите задушници през годината.
На Рангелова /Архангелова/ задушница жените масово посещават гробищата, преливат с вода и вино гробовете, палят свещи и раздават пити за „Бог да прости“. Вярва се, че почитането на Архангеловден и преклонението пред починалите предци ще осигури закрила на живота и здравето на живите.
В народните представи празникът на Св.Мина, 11 ноември, се счита за особено тежък ден и по тази причина трябва непременно да се почита, за да не пострада човек лошо. Етимологично името на светеца се свързва с глагола „минавам“, което предопределя и вярата, че благодарение на този светец ще „минат и разминат всички болести и лошото по хората“. Вярва се, че Св.Мина оковава и заключва страшните болести и по тази причина му се носят дарове – кърпи, ризи, цветя, пари, които се поставят върху иконите, изобразяващи светеца. Св.Мина също е и митичен господар на вълците, поради което в иконографската традиция на самоковската школа е изобразяван като войн, водещ завързани вълци.
На 14 ноември християнската цълква почита Св. апостол Филип. В народната традиция на българите за този празник са характерни магически обредни практики, носещи езически елементи. Денят се нарича Мратиняк. Обредът, който се прави е за предпазване на домашните птици от смъртоносна „кокоша“ болест. Коли се черно пиле като жертвоприношение, с цел омилостивяване на болестта. Според поверието този ден поставя началото на Вълчите празници (3,5,7 или 12 дни). Този период се приема за особено опасен и е свързан със стриктно спазване на строги забрани за работа (особено шиене на дрехи), консумация на месо и полово общуване. Според народното поверие нощите до 21 ноември, наричани Мратински нощи, са по-лоши дори и от Мръсните дни, защото през тях човек най-лесно може да се разболее.
Според православната традиция Въведение Богородично, 21 ноември, се свързва с настъпващата зима и с очакването на празниците около Рождество Христово. Българската православна църква е избрала този празник за Ден на християнското семейство. В българските земи народният култ към Св. Екатерина (Катерина), 24 ноември, е познат най-вече в Тракийската област. Там денят се нарича Мишин ден и се правят специални обреди за прогонване на гризачите, които пакостят на селските стопани. В Родопите пък, на този ден се гонят „огнените“ болести – треска и висока температура.
На 26 ноември е празникът на Св. Стилиян, който се почита като закрилник на малките деца и на пеленачетата. В деня му майките пекат питки, мажат ги с мед и ги раздават за здравето на дечицата си.
Големият християнски празник Андреевден, Св. апостол Андрей е на 30 ноември. Той поставя началото на зимния цикъл празници в българския народен календар. Българите наричат празника Едрей и вярват, че от този ден нататък денят започва да наедрява с по едно зрънце. Рано сутринта стопанките слагат да варят жито, царевица, леща, боб или други зърнени култури, като вярват, че това осигурява символичното наедряване на плодородието. На Андреевден всеки гледа да подхване някаква нова работа, за да е спорна и успешна. В планинските райони денят се почита за предпазване от мечките и е познат като Мечкинден, а рибарите по южното Черноморие почитат Св. Андрей, заедно със Св.Никола, като покровител на морските бури.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева