Тази година месец април започва цветно и празнично. На 1 април по стара традиция празнуваме Цветница, Връбница (подвижен празник; празнува се в неделята преди Великден). Върбови клонки и венци, осветени от тържествена църковна литургия и получили чудодейна лековита и предпазна мощ, се отнасят у дома. Според поверието те могат да се използват през цялата година като силна магия срещу болести и вредоносни сили.
На този ден съществува интересен момински обичай – кумичене, при който девойките, участвали в лазаруването предишния ден, отиват на реката и пускайки своите венци от цветя и парченца от обредни хлябове по водата, гадаят за бъдещото си задомяване. На този ден свой личен празник, имен ден, имат и всички хора, които носят имена на цветя, растения и дървета. Цялата следваща седмица е особено важна от гледна точка на традиционната ни българска обредна култура. Тя се нарича Страстна, Велика неделя и преминава в приготовления за големия ден, Великден. През целия празничен период съществува забрана за домашна и полска работа. Не се плете, не се шие, не се работи по полето. Особено почитани са дните сряда, четвъртък, петък и събота. На Велика сряда (4 април) моми и деца мият лицата си за хубост и здраве с вода, в която е потопено специално цвете – великденче. На Велики четвъртък (5 април) се прави боядисване и писане на яйца. Рано сутринта, още преди изгрев слънце, жените обагрят първото снесено за деня яйце в червен цвят. С него, още докато е топло, те потъркват лицата на децата си, за да са здрави. Това първо червено яйце се оставя пред домашната икона и стои там до следващата година. Съществуват редица вярвания, свързани с предпазната сила на червените яйца и в миналото те са използвани като магична преграда срещу лошото. Били са поставяни в чеизите на бъдещите невести, заравяни са в нивите да пазят посевите и дори красивите момичета са ги носели дълго време в пазвите си, за се пазят от зли очи. На този ден, в миналото се е извършвал и друг изключително важен обред – подновяване на квас за хляб. На този ден се замесва тестото за великденските хлябове. В традицията битува представа, че в полунощ срещу Велики четвъртък „раят се отваря“ и душите на починалите ни близки слизат на земята като мушици и жужат в цветовете на ябълковите дървета. В Северозападна България, през тази нощ се палят огньове от бъз, близо до гробището, за да стане там светло и топло. Този ритуал се нарича „греене на душите“. Велики (Разпети) петък (6 април) се нарича денят, в който, според християнската религия, е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на хората. В този ден се спазва изключително строг пост, като не се пие дори вода. В края на Страстната седмица, на Душната събота (7 април), жените ходят на гробището и разменят помежду си червени яйца и обредни хлябове за душите на починалите. На този ден се месят и пекат традиционни обредни хлябове, богато украсени с яйца, като в съвремието ни те са заменени с т.нар. козунак.
Великден (8 април) се празнува три дни. В неделята на Възкресение Христово, след тържествена служба в черквата семействата се събират на богата празнична трапеза. На празника традицията повелява по-младите да гостуват на родителите и кръстниците си. Разменят се шарени яйца и великденски краваи. Деца и възрастни се чукат с боядисаните яйца за здраве, а поверието гласи, че човекът с най-здраво яйце ще е честит през цялата година. Черупки от яйцата се заравят в земята, за да е плодородна годината и нивите да раждат богато. През всичките празнични дни се устройват общоселски забави на мегдана. Вият се кръшни хора, първите след дългите пости. Звучи музика и се пеят весели песни. А децата, момите и младите булки се люлеят на люлки, вързани по високите клони на вековни дървета. Великден, осмислян като най-голям празник, всяка година озарявa дома на българското християнско семейство и именно заради това, празнуването продължава през цялата следваща седмица, която в традицията се нарича Светла (Празна; Томина) неделя. Вторият ден на Великден е епознат като Разметен понеделник (9.04.), по името на обичая размятане на яйца. Момите и ергените отиват на една поляна и разделени на две групи, едни срещу други, търкалят червени яйца помежду си.
На Светла сряда (11.04.) в Западна България момите правят Ладино хоро, а пък в Странджа изпълняват друг много интересен обичай – Мара Лишанка. Оформя се кукла от чехлите на момите, която богато украсена с невестински накити е в основата на обред с песни и обхождане на селото , чрез който се осигурява дъжд и плодородие. Петъка на Светлата неделя в Тракия е наречен Лятна Света Петка. Празникът преминава в панаири с кръшни хора и весели песни. Великденският празничен цикъл завършва с Томина неделя, когато в миналото повторно са се боядисвали червени яйца, но се раздавали за душите на починалите близки. В българският народен календар първият понеделник след Томина неделя се нарича Софинден или Малък Великден. Според народните представи денят е лош ден и на него се спазват строги забрани за работа.
Текст: Анелия Овнарска-Милушева