„Бели шаторе, що рано цъфтат, е, Лазаре …”
В събота, на Лазаровден ( или Лазарица, според местния диалект ), три групи лазарки – с пъстри, красиви украси – с цветя и с койло, тръгнаха рано сутринта из отделните махали на селото. Те пееха песни за здраве и благополучие, танцуваха ритуални танци, а доволните стопани ги даряваха с яйца и им даваха пари. Две от групите бяха с по-големи момичета – 10 -17-годишни, а третата група – 7-10-годишни, за пръв път участваха в лазаруването и със звънките си гласчета огласяха дворовете.
По традиция, в далечни времена – „Лазарица” в Бистрица се празнувала и в събота, и в неделя. Момите обличали най-новите си и хубави дрехи, обикаляли селото и във всеки дом пеели песни. Подготовката за празника започвала седмици предварително, когато момите се събирали да учат лазарски песни. Разделяли се по шест лазарки в една „чета”. Две пеели, две им отпявали, две играели. Тази, която знае най-добре песните, тя се водела – „четник”. А най-малката на години е „кошничар” и тя носи кошницата с яйцата. В края на лазаруването се събирали всички и си деляли по равно събраното.
До ден днешен традициите са живи, благодарение на активната дейност на НЧ „ Св. Цар Борис I-1909” – с.Бистрица. А лазарските песни, както и други ритуални песни, се считат за едни от най-старите в репертоара на селото.
Текст: ВИЛИ Котева