Българският календар има голямо многообразие от празници, обичаи и обреди. В тях виждаме богатството на нашата народна култура, съчетаваща древни традиции и вярвания.

ПРОЛЕТ

Пролетните празници са съсредоточени около пролетното равноденствие. Обичаите и обредите, изпълнявани през пролетта, осигурят благоприятно за посевите време, добра реколта и с очакванията на младите за щастлив семеен живот.

Събота и неделя преди Великден

ЛАЗАРОВДЕН И ЦВЕТНИЦА

Великден

ВЕЛИКДЕН

ЛЯТО

Обичаите и обредите, изпълнявани по време на летните празници, целят преди всичко предпазване на реколтата от природни бедствия (градушка, суша, огън), както и от злонамереното ѝ магическо „обиране“.

40 дни след Великден и 20 юни

СПАСОВДЕН И РУСАЛСКАТА НЕДЕЛЯ

24 юни

ЕНЬОВДЕН

29 юни

ПЕТРОВДЕН

20 юли

ИЛИНДЕН

ЕСЕН

Извършваните през есента обичаи са вид жертвоприношения, чрез които се изказва благодарност на предците за оказаната помощ. Такъв характер имат раздаването на първите узрели плодове, курбаните и службите, както и поминалните обреди (задушниците).

14 и 17 септември

КРЪСТОВДЕН И СВЕТА СОФИЯ

ЗИМА

Зимните празници и обичаи са наситени с гадания и предсказания (за предстоящата стопанска година и за здравето и благополучието в семейството), както и с обреди, чрез които се цели да се повлияе върху бъдещето.

9 и 12 декември

СВ. АННА И СВ. СПИРИДОН

1-3 февруари

ТРИФОНЦИ

7 седмици преди Великден

ЗАГОВЕЗНИ

Първата седмица на Великия пост

ТОДОРОВДЕН

Изготвил: Александра Сайкова

Снимки: интернет

Използвана литература:
  • Слушай, щерко, и добре запомни … – Марта Форсайт 1996 г. / Книга за баба Линка от с. Бистрица
  • Голяма книга на българските празници и обичаи – Вихра Баева и Веселка Тончева