Сдружение „Заедно за Бистрица“, Народно читалище „Св. Цар Борис I – 1909“ и Район Панчарево
Бистрица – 27.09.2025 г. – един шарен, изпълнен с емоции, детски смях, разказани спомени от време „Оно“ и кръшни хора и песни ден. Ден за родова гордост и благодарност към предците.
Такъв беше този ден за китното село Бистрица. Традициите тук са живи и бистричани ревностно ги пазят и предават от поколение на поколение.
Месеци наред членове на Сдружението и на Читалището, местни майстори, служители от районната администрация, приятели, съмишленици, доброволци, млади и стари, работиха ЗАЕДНО, за да направят празника незабравим. Всичко беше изпипано в детайли, защото Бистрица и нейните жители заслужават да имат най-добрия празник – дължим го на поколенията.
От върха на планината се спускат облаци, утрото е свежо и прохладно. Празникът започва с най-нетърпеливите – дечицата. Четири работилници са готови да посрещнат младите таланти на Бистрица. Сръчни детски ръчички ваят красоти от глина, старателно дават „живот“ на пана по техника „Сграфито“, сгушени върху миндерчета млади гиздави бистричанки разучават тайните на архаичното шопско многогласно пеене.
В другия край на площада, малки палавници разучават основни стъпки на танци и някак неусетно, хванати за ръце извиват кръшно хорце. Ръководителите (Дора Колева, Гергана Манова, Емили Атанасова, Надежда Петрова и Дина Колева) и техните помощници влагат душа и сърце и резултатът е налице – щастливи, усмихнати деца, повярвали, че могат, доволни, че са научили нещо ново. А домакините на празника са помислили за всичко – след толкова труд, малчуганите трябва да се подкрепят с вкусна бистришка баница, за да имат сили да потичат из предварително подготвения етно кът, където спонтанно да се докоснат до бита на пра-, пра- баби и дядовци. Багрите на чергите греят, греят и лицата на децата! Ех, че хубаво!
Кратка почивка и в 18:00 ч. вълшебното пеене на „Бистришките баби“ дава началото на вечерната програма на празника. Въздухът се оглася от техния напев, гласовете им трептят и омагьосват.
Площадът е пълен – младо и старо е тук (че някои даже с носии са се нагиздили). От сцената водещата Анелия Овнарска ни разказва приказка – приказка за отминали времена. Става ни мило, и ни става родно, и ни става гордо!
Няма по-голямо от хляба – това знаят уфатните жени от Бистрица и затова са станали рано да замесят питки, та всеки да бъде посрещнат за „Добре дошъл“ с хляб и сол – традицията е важна, а гостите наистина са добре дошли.
А приказката продължава ли, продължава! Благодарим на предците за земята, която са ни завещали, за бистрата вода, за чистия въздух, за огъня и за хляба на трапезата ни. И всичко оживява в картини – девойка носи менче с вода, друга я следва с питка, а зад тях напет юнак е приготвил съчките за огъня. Сцената се изпълва с деца и към небето политат 25 балона като символ на надеждата ни за шир и благодат.
Ето, че идва време да открием „Алеята на родовете“. От едната й страна стари, пра-стари снимки разказват за бита на бистричани от преди век, че и по-назад, за делниците, за празниците, за това как бистричани са градили читалище, училище, църква. Хората се тълпят, припознават предци, спомнят си кое и как е било. А от другата й страна разкриваме най-голямата изненада – експозицията от каменни плочи с гравирани имената на старите бистришки родове. Тежко стои голямата витошка морена и приютява 63те бистришки рода, както планината някога е приютила нашите деди.
Да пребъде! Да се помни!
И щом се вдига покривалото, въздухът се оглася от любимата на всички ни песен „Бистрица е бистра“ в изпълнение на нашите си Лъчезар Кирилов и Оркестър „Бистрица“ с ръководител Васил Методиев. Разпалват се шопските сърца, и няма как иначе, та това си е нашенската музика! Залавяме се за ръце и вием хоро след хоро……
„Дръж се земйо, шоп те гази!“
А децата от групата за народни танци към 192 СУ „Христо Ботев“, с. Бистрица с ръководител Маргарита Карчина изпълват сцената с усмивки и настроение, завладяват публиката с шопската игра.
Гост-изпълнител на празника е славеят на ансамбъл „Филип Кутев“ София Илиева – знае тя, че в Бистрица има „игроорци“, песните й са ритмични, темпераментни, чувствени, коя от коя по-хубава!
Богата е нашата Бистрица – богата на таланти, родени тук и дошли от друго място, но намерили своя дом при нас. Празникът ни продължава с изпълненията на Лия, за първи път пред бистришка публика, тя пее от сърце и душа и придава особен чар на празника ни.
„На сърце ми лежи, мила мома, ай, на сърце ми лежи…..“ Пее Ренета Стрильова. Тя е „вихрушка“ от глас, емоция, енергия! В нейното сърце намират място песни от всички фолклорни области. Това е комплимент към онези хора, родени в Пирин, Тракия, Добруджа, Родопите, но свили свое семейно гнездо в Бистрица.
И за да остане следа във времето, през целия празник тече инициативата „Записки от поколенията“. Всеки присъстващ на Първия празник на Бистрица има възможност да напише пожелания към бъдещите поколения, а организаторите ще ги оформят в летописна книга, която всеки ще може да види в Библиотеката на НЧ „Св. Цар Борис I – 1909“.
Да се помни! Да се знае!
Радост, гордост, емоция, благодарност, заедност, споделеност, това усещат всички гости, дошли на празника!
До нови празници, Бистрица!
Автор: Една кореняк бистричанка
Проект „Алея на родовете“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2025 от Сдружение с нестопанска цел „Заедно за Бистрица“, в партньорство с Народно Читалище „Св. Цар Борис I-1909” и Район Панчарево – Столична община