Участие на Бистришките баби, техните внучки и музиканти в
откриване на годината на България в Република Армения
29 май – 04 юни 2009 година
На 29 май от VIP терминала на аерогара София делегацията водена от заместник-министъра на културата Иван Токаджиев, ръководители, певци, музиканти и танцьори премина по червения килим и се настани в правителствения самолет. В културната делегация по заповед на министър Стефан Данаилов бяха включени: Камерен ансамбъл „Софийски солисти“, балет „Арабеск“, Фолклорната група на „Бистришките баби и техните внучки“, танцов ансамбъл „Найден Киров“ град Русе и специалиста от МК Силва Хачарян.
Изпълнителите се настаниха в салона с приповдигнато настроение, а ръководителите – в малката зала предназначена за държавните ни глави. Нищо луксозно нямаше в нея, освен две маси и кресла около тях. Така можехме да се запознаем с колегите и да поговорим за нещата, с които ще се представим.
Започна да вали и се оказахме сред градоносни облаци. Изведнъж видяхме как блесна светкавица и светлина обля самолета, гърмежът също беше стряскащ. Влязох в салона да проверя хората си, там нямаше нищо обезпокоително, всички коментираха случилото се. Някои бяха вече обърнали стреса на смях, всеки обясняваше личното си преживяване, другите го допълваха по шопски.
След пристигането ни настаниха в луксозен хотел на централния площад на Ереван, в който спахме през цялото време, а в ресторанта на хотела се хранехме. Всички държавни учреждения и министерства на този площад, както и хотела, бяха построени от червеникав арменски камък, който му придаваше особен чар. Тази вечер бяхме свободни и успяхме да се разходим по площада, украсен с фонтани и цветя.
На 30 май сутринта всички групи имахме техническа репетиция за концерта в Националния академичен театър за опера и балет „Ал. Спендиарян“ в град Ереван. Вечерта, в този красив театър, по повод началото на празниците на българската култура в Република Армения беше първия гала-концерт на четирите български групи. Залата беше пълна, присъстваха министърът на културата и много официални лица. Концерта беше разнообразен и приет с многобройни овации.
След концерта беше даден прием от министъра на културата на Армения госпожа Асмик Погосян, на който присъстваха членовете на държавната ни делегация и ръководителите на съставите. Между многото поздравления беше сервирана храна и питиета, придружени с местни тостове и много топъл прием. Късно вечерта, когато се прибрахме във фоайето на хотела, се вихреше купон. Певци, танцьори и музиканти се бяха обединили и се опознаваха с музика и танци. Тази фиеста се повтаряше всяка вечер, въпреки предупрежденията на ръководството на хотела и ръководителите на съставите за тишина, нямаше никакъв ефект, така че бяхме принудени да свикнем.
На 31 май след закуска се разделихме на две групи. В едната бяха фолклорните състави – ние и „Найден Киров“, а в другата класиците, Софийски солисти и балет Арабеск. Фолклорните концерти бяха в град Винадзор и Армавир. А другата група в градовете Дилижан и Гюмри.
Нашата група пътуваше с микробус, на който пишеше „Бистришки бабушки“. До табелката снимка си направиха Цецо и Васил. Ансамбъла от Русе пътуваше с голям автобус. Така се чувствахме удобно и общувахме по между си, пеехме и се смеехме.
Пътя минаваше през каменни баири покрити със зеленина, но без дървета, поради голямата надморска височина. Минавахме покрай бедни къщички, около които пасяха по няколко животни. Деца играеха близо до шосето и радостно ни махаха. Пред много от къщите бяха сградени една върху друга плочи от изсушен оборски тор, който служеше за огрев. Стари хора ми бяха разказвали, че и по селата в България също са правели така, но тук го видяхме на живо.
Пътя ни минаваше през град Спитак. Спомнихме си за голямото земетресение от 1988 година със сила 7,2 по Рихтер, сравнявана с 10 атомни бомби, като тази хвърлена над Хирушима, разрушило почти целия град. Много държави изпратиха помощ. България също изпрати група спасители с кучета и помощи, като част от екипа беше и бистричанина Рахо Тодоров с кучето Дино. Припомнихме си разказите му, които бяха потресаващи. Видяхме и стадиона, на който са спали спасителите и са редени ковчезите с намерените загинали при земетресението, над който нощем се е носил воя на кучетата. Видяхме на един площад оставен свод от разрушена църква да напомня за събитието. В градчето имаше цели улици с еднакви къщи, построени за оцелелите.
На обяд пристигнахме в град Винадзор, който се намираше на 1424 метра надморска височина. Бедността личеше и тука, познатите ни социалистически блокове, стари магазини. Центъра беше хубав с поддържани сгради и дълга цветна градина по средата. Двореца на културата беше с голяма зала, дървени седалки и голяма сцена. Обядвахме наблизо, след това репетиция и от 17 до 19 часа концерт. На него, освен възрастните присъстваха и много деца, които с жадни очички поглъщаха всяко изпълнение и сърдечно аплодираха. Прибрахме се за вечеря в хотела в 21 часа.
На 01 юни в същия състав заминахме за Западна Армения град Армавир. По пътя спряхме на нещо като паркинг. Водачката ни показа едно малко магазинче и ни обясни, че това е традиционна пекарна за хляб. Вътре имаше огромен глинен съд, като делва, облицована отвътре с плочи. На дъното гореше огън – вероятно газ. Майстора вземаше тесто, оформяше го като питка и го залепваше отвътре по стените на съда. След това с дълги метални шишове изваждаше готовия хляб. Йонка купи един, разчупи го и ни раздаде. След като изядохме нейния, си купихме всички. Толкова хубав хляб не бяхме яли и досега си спомняме вкуса му.
Пристигнахме в града към обяд. На брега на неголяма река се
намираше новопостроен каменен Дворец на културата. Вътре имаше няколко зали, украсени с дърворезби и картини. Направихме техническа репетиция в голямата зала, настаниха ни в удобни гримьорни. Поканиха групите в две зали на обяд. Масите бяха отрупани с вкусни храни и питиета. Хората бяха мили, канеха ни непрекъснато: „Вземете си от това, опитайте от малките пилета и от другото, сипете си от виното…“. Спомнихме си поговорката: „У богат да се наработиш, у беден да се наядеш“.
Разнообразния концерт мина чудесно, получихме грамадна кошница с цветя.
Прибрахме се уморени в 21:30 ч., вечеряхме в хотела и отново във фоайето се проведе вечер на талантите от всички групи.
На 02 юни, в свободния от концерти ден, разгледахме Ереван и мемориалния комплекс на арменския геноцид.
Градът е разположен на река Храдзан и се смята за един от най-старите градове на света. Данните за изграждането му датират от 782 година преди Христа. Не само Ереван, но и повечето Арменски градове наподобяват на градини с много различни плодни дървета и цветя. За град полупустинен, Ереван има учудващ брой зелени паркове и красиви фонтани.
Но да се върнем на турското владичество, което нанася кървяща и до днес рана на арменския народ с геноцида през годините на Първата световна война, когато жертва на кървавите изстъпления става население от 1,5 милиона души! В историята на Армения тези трагични събития заемат особено място. И до днес това е тема, която противопоставя съвременната турска държава срещу страните от цял свят, които не могат да приемат за нормално изтребването на цял народ.
Посетихме мемориалния комплекс, който се намира над града в огромен парк. От височината се вижда целия град, а над него се издига библейската планина Арарат с покрит със сняг връх, където се смята, че след потопа е заседнал Ноевия Ковчег.
Мемориалът е завършен през 1995 година 80 години след трагичните събития и е разположен на хълма Цицернакаберд, с изглед към планината Арарат. В средата на комплекса се издига висока 44 метрова каменна стрела, от върха на която се отделя разрез, разделящ я на две-символ на хората, живеещи в Армения и прокудените по света. Цялата останала част на музея е под земята, сякаш в гробница. Факсимилета, снимки и други документални материали разкриват в няколко зали хронологията на онези страшни времена. Свидетелствата са потресаващи – нормален човек не би останал равнодушен пред зверствата, извършени над толкова невинни хора. В центъра под открито небе гори вечен огън.
На 3 юни сутринта след репетицията в театъра, нашата група посети завода, в който се прави прочутия арменски коняк. Хората бяха много любезни, разведоха ни по цеховете, а накрая ни подариха и по бутилка коняк. След това отидохме и до закрития пазар недалеч от хотела. Вътре беше като цветна градина от подредени разноцветни сушени плодове. Купихме от тях подаръци за близките в България. Търсихме и арменски сладки, но се оказа, че не съществуват. Не съществува и прочутото у нас радио Ереван от вицовете, на което да се задават въпроси и то остроумно да ти отговаря.
Вечерта на 3 юни отново се събрахме всички групи за гала концерта в театъра на музикалната комедия „А. Паронян“. Бяхме се опознали и атмосферата беше великолепна. Всяка група беше многократно аплодирана, а зад кулисите се поздравявахме сърдечно. Чувстваше се духовната близост между двата народа. Така приключи едно великолепно пътуване с много емоции и познания за Армения и нейните изстрадали, но щедри хора.
На аерогарата ни чакаше готов за тръгване правителствения самолет с екипажа, който беше с нас в хотела през цялото време, присъстваше и на гала концерта. Пътуването беше леко и приятно.
На българска земя всички участници се разделихме като стари приятели. Години след това, когато се срещнехме на някое мероприятие спомените изплуваха и отново преживявахме това чудесно пътуване.
В нашата група пътуваха: Дина Колева, Крема Гьорева, Цветанка Ценкова, Евдокия Батлачка, Анета Галева, Галина Танева, Роза Николова, Лидия Колева, Йонка Петкова, Анелия Овнарска, Ангелина Николчова, Боряна Маджарова, Венелина Гюрова, Даниела Карчина, Здравка Джорева, Христина Атанасова, Маргарита Маджарова, Анелия Игликина, Ивелина Стефанова и музикантите Цветан Добринов и Васил Иванов.
Автор: Дина Колева
Снимки: Личен архив на „Бистришките баби и внучки“ и музикантите от оркестъра на ансамбъла