гр. Виена, Австрия 23-25 октомври 2007 год.
„Бистришките баби“ и „Братя Митеви“ от с. Владая

Получихме покана от виенския университет за музика и изпълнителски изкуства да изнесем концерт. Това е институтът, в който преди години австрийският музиколог Жералд Меснер беше защитил докторската си дисертация на тема „Антифонна диафония в село Бистрица“. Водач на групата беше Лозанка Пейчева от института по фолклор в София, заедно със съпруга си от ДАРИК радио Венцислав Пейчев, който ни представяше на концерта.


На 23 октомври групата в състав: Дина Колева, Роза Николова, Венера Кривинска, Боряна Маджарова, Крема Гьорева, Мара Ценкова, Евдокия Батлачка, Галина Танева, Анета Галева, заедно с братята от Владая – Владимир и Митко Митеви излетяхме за Виена. Още от самолета започна общуването по шопски. Двамата братя, типични граовци, не преставаха с хумора, на който ние отговаряхме. Местата им се оказаха най – отпред, където е и най – широко, на което ние завидяхме, „Пак се уредихте!“. Отговора беше „Да бе, ако стане нещо със самолета първи ке разбереме.“
Така в самоирония, смях и закачки, на диалекта, който всички владеехме, се разхождахме, хранихме се, или пиехме кафе – времето минаваше бързо.
Настаниха ни в католически пансион, в централната част на града на тиха уличка. Сутринта посетихме университета. Посрещнаха ни директора и учени, бяха мили и любезни. Ние им попяхме, разпитваха ни, разказаха ни за работата на института, пихме кафе. Говорихме и за предстоящия концерт. Казаха, че ще има специалисти и от други страни, между които Лорта Жакоб, който преди повече от 20 години водеше нашия запис-концерт в Радио Париж.
Разходихме се по улиците на града. Времето беше приятно, общуването по между ни също.
Вечерта беше концерта. Единствено преди начало на изпълнението се умирявахме, наставаше тишина, всеки се вглъбяваше в себе си.
Първата час пяхме 20 минути ние – бабите, след нас пяха братя Митеви. След паузата направихме „Бабин ден“, на който братята ни вързаха и пеейки ни закараха на реката. Те бяха артистични и емоционални, общувахме помежду си, веселяхме се. Това се отрази на зрителите, които също се развеселиха, пеехме хороводни песни и танцувахме. Единият от братята водеше хорото, другият го кълцаше, въртяха го майсторски, а публиката пляскаше в такт.
След концерта при нас дойде Лорта Жакоб, поздрави жените и ми каза, че е очаквал при смяната на поколенията да има съвременна промяна в пеенето. „Промяна има – но не в начина на пеене, много сте спяти и добри артисти, концертът мина невероятно бързо, искаше ми се да има още…“


Вечеряхме в един ресторант, който се намираше на височина над Виена. От там като на длан светеше градът, беше красиво. На вечерята присъстваха учени от института и гостите им от различни страни. Професор Лорта Жакоб поиска да се снима с останалите от преди 22 години участници в групата. Бяхме само баба Крема аз и баба Мара.
На другия ден удовлетворени отпътувахме за България.

Автор: Дина Колева

Снимки: личен архив на „Бистришките баби“

Вашият коментар